Тя, тя - мъдростта. Много по-близо е отколкото предполагате. Отговорите по жужащи въпроси в главата ви, прогонващи съня ви понякога - също.
Те са там - до вас и за вас. Питате се къде. Чудите се защо се разминавате.
Много често и мъдростта, и отговорите, са точно срещу вас - на улицата, по която вървите всеки ден, зад ъгъла в града, в който живеете и си мислите, че познавате, и къде ли още не. Чакат ви на най-неочаквани места, разпръснати по целия периметър и същевременно приютили града.
Не, не се разминавате. Просто вие ги подминавате, настроили компаса си да ви води, препускайки във вихъра на делника.
Street Wisdom е световен формат, подканващ ни да влезем в пряк диалог с града, оглеждайки се в него, преживявайки го по коренно различен и нов начин. Негов автор е англичанинът Дейвид Пърл, докато назад във времето може да бъде свързан с фланьорите, а също и с перипатетизма като явление във философията на Древна Гърция.
Посредством линка тук може да разберете повече.
В началото на месец юни тази година имах огромното щастие за пръв път да съм участник в разходка на забавени обороти из София - един град, в който не просто мечтаех да се преместя, усетила при честите си посещения, че вибрираме на сходна честота, а всеки ден с действията си вървях към това да се случи, отлично знаейки, че червен килим, по който просто да вляза, никъде няма да ме чака. Така си и беше, но с течение на времето червеният цвят стана един от най-любимите ми : )
Времето бе с нас в промеждутъка на всички задачи и насоки, давани ни от организатора на формата в България - Евгени Митев - напук на прогнозите за 99% повсеместни валежи. Негово Величество слънцето се бе позиционирало високо, окъпало щедро и прегърнало столицата в кехлибарена прегръдка, нажежила термометъра до 23 градуса - истински дар на прага на лятото.
Не просто заваля, а се изля небесна вода, но вече приключвахме основната част от среща за споделяне на впечатленията от разходката със страхотната група участници, присъединила се към юнското издание на световния формат "Street Wisdom: Градът като събеседник", провеждащ се периодично в столицата.
Какви уникални хора и деца, колко нови гледни, отправни и допирни точки, колко нови извори на познанието, колко вълнуващи разкази за живота тук и там, какви емоции, колко искрени усмивки и спонтанен смях, колко нови безценни контакти.
Темата на юнското издание на Street Wisdom броени дни след 1-ви юни, бе детското начало, а сърцето и наш сборен пункт, от който започваха и на който завършваха всички задачи без последната, бяха шатрите на Фермерски Женски пазар.
За Женския пазар в столицата не вярвам да има някой, който не е чувал, но може би не всички знаят, че споменатият е известен и като зона на толерантността.
Моят избор
Избрах да се разхождам, откривайки мъдростта и отговорите, сама. Може да се разхождате и групово. Изборът си е ваш, решението - също. Забавяйки ход, освободих съзнанието си от абсолютно всичко, отворих сетивата си и за миг те започнаха да трепкат на коренно различна честота.
В период от почти година ежедневно пресичах Женския пазар всяка сутрин на път за офиса буквално в летеж. Признавам си, имаше части, до които никога не бях стигала, пресечни улички, по които никога не бях минавала.
Съобразявайки се със задачите, не следвах нито посока, нито маршрут, оставих интуицията ми да ме води. Не беше важно по коя улица се движа, нещо, което като се преместих в София, истински ме плашеше...От този страх в мен към днешна дата няма и следа.
Нейните послания
От фасадата на една къща по ул. „Екзарх Йосиф“: "Поглеждайки назад в живота си, бъди сигурен, че гледката си заслужава".
Мъдростта дори не изчака да спрем на близкия светофар и ме побудна, за да се увери, че действително съблюдавам гледката.
Клуб "Венеция" - табела върху една постройка. Клубът не даваше признаци, че функционира, но това беше без значение. Усетих подкрепата на майка ми, макар и от близо две години светлинка там горе. И двете бяхме влюбени в духа на Венеция и едноименния аромат на Лаура Биаджоти преди години.
Хотел с името на леля ми, която не бях чувала отдавна. Мъдростта ми прошепна тихичко, че е крайно време да ѝ се обадя. Хотелът не носеше официалното ѝ име, а точно същото, с което само семейството я наричахме, а именно Цура.
Деца на велосипеди, водещи си техен диалог, нямайки ни най-малка представа за моя, вътрешния, за това, че съм си задала затворен въпрос, свързан с работата ми и очаквам да доловя някъде в пространството утвърдителното ДА или категоричното НЕ. Едното дете каза ясно "Да", а друго "Ами да, бе". Беше изумително и много дълбоко и силно като усещане.
Куп бели охлювчета с всякакви размери, прегърнали късче зеленина, а самите те изглеждащи над нея като изкусен наниз от перли.
Тя ми прошепна:
- Природата е най-великият художник, момиче. Ти си го знаеш, но все пак... Истински богат си, когато в живота ти има неща, които не са купени в магазина; когато даваш, а не когато вземаш. Най-голямото богатство е богатството на душата. Цени малките неща - всички те изграждат голямата картина.
Гълъби във висините, носещи се в свободен полет, както и кротко и необезпокоявано ходещи си около човешкия рояк.
Тя ми припомни:
- Ти си родена с крила, можеш да стигнеш навсякъде, където пожелаеш стига да ги използваш умело и не им позволиш да закърнеят. И да се осмеляваш - да падаш.
За финал рече:
- Приземявай се периодично - за "гориво" и проверка на маршрута.
Бълбукащи фонтани, бликаща минерална вода от чешми.
- Всичко тече, всичко се променя, Лора! Наясно си, нали? Даровете на Майката земя са навсякъде и те са за всички.
Изобилие от цветя в преливащи багри, в готовност да се разсъдят, да се подарят, оформили своеобразен килим. Същият този килим, пренесен в дом, напомнящ ми за уютните къщички в района на Тоскана, ме намери и ми помаха впоследствие от перде, надничащо от витрината на един магазин.
- Сивото е просто един цвят, дете. В нечие ежедневие знаеш, той е всичко – и слуга, и господар. Палитрата на живота обаче ни посреща пълна с всеки изгрев и нов ден, с всички останали цветове, вкусове, аромати и тя е за всички. Само и единствено ти избираш с какъв заряд и нагласа, в какъв цвят да прегърнеш и се слееш с утрото.
Множество статуи, улично изкуство, превърнало не една стара постройка в арт-локация, в притегателена част от градския пейзаж.
- Изкуството отдавна не е това, което беше. То е най-висшата форма на надежда. Идва от живота, а не от студиото. Ако няма начин за нещо, създай го. Във всеки един човек живее творец. В теб той се разви и се развива. Наблюдавам те.
От месец в глава ми бяха изкристализирали три лица, които биха могли да ми окажат съдействие и подкрепа, свързана с движен от мен общественозначим проект. Не бях избрала финално обаче на кого да споделя детайли , на кого да се доверя.
Не търсих отговор. Усещах, че финалното решение ще си е мое и ще дойде точно навреме. Не вярвах обаче, че ще получа толкова мощен знак отвън. Е, случи се. Получих го. Бях като зашеметена. Мъдростта незнайно как ме отведе точно пред офиса на едно от трите лица. А той, човекът, бизнес-ангелът, ми се усмихна от вратата. Офисът почиваше в събота, но бе изцяло брандиран.
„Мъдростта не може да бъде унищожена, може да бъде накарана да замълчи, може да бъде пренебрегвана, но не и унищожена. Мъдростта расте само докато я търсиш и приемаш в собствения си живот. Ако обаче искаш да я видиш как разцъфва, разцъфтява истински, ако искаш да видиш как връзва плод, трябва да посееш семенцата й...в живота на някой друг“. Из „Проницателят се завръща" - Анди Андрюс. Безгранично любим.
"Street Wisdom - Градът като събеседник" сее ли сее. И го прави всеки път с любов и грижа, и с надеждата за цвят, а после и плод, с надеждата мъдростта да докосне, озари, размисли и пребъде в живота на другите.
Щастлива съм да анонсирам, че световният формат в България наскоро прие покана за реализиране на първо издание извън рамките на столицата. Живот и здраве идната пролет Евгени Митев и "Street Wisdom: Градът като събеседник" ще акостират в Стара Загора с издание, адаптирано спрямо културно-историческия контекст на града.
Форматът позволява много свобода и дава възможност да се разгърне в различни посоки. Наясно с това, екипът текущо работи по трансформацията му в тиймбилдинг с персонализация, съобразена с индивидуалните нужди на екипите на компаниите в сектори с висока динамика. И най-хубавото е, че няма никакво намерение да спира.
Вие само се грижете за почвата добре, за да сте готови - да посрещнете семенцата й...
Благодаря ти, Евгени! Благодаря ти, мъдрост! Благодаря ти, град и до скоро : )
За подробности, покани и персонализирани издания на "Street Wisdom: Градът като събеседник" може да се свържете директно с Евгени Митев на info@storytelling.bg или evgeniаlen@gmail.com
Снимки: Евгени Митев - личен архив