Здравейте от Филаделфия!

Днес имам голямото удоволствие да ви представя Петър Петров, за който разбрах преди година. Знам за трима българи, които пишат в платформата Substack (от която пращаме бюлетините, свалете приложението за телефон тук). Радвам се, че обединяваме сили и ето, че вече един от тях започва да пише тук. Добре дошъл, Петре!

Преди да дам думата на нашия гост, ви каня да разгледате снимките от Чикаго и Филаделфия - ще ги качим неделя и понеделник тук. Следващата прожекция е във Ванкувър, Канада на 25-ти февруари. Билети може да се закупят тук. (В края на имейла включваме всички нови дестинации.)

Във Follow The Pen публикувах пътепис от Чикаго. За тези от вас, които четат на английски, ще се радвам да го споделя с вас.

Follow the pen (and the camera)

33 thousand feet in the clouds

For a few hours I'm 33 thousand feet tall. A new landscape unfolds bellow my wings. The snow adds a layer of depth to the unfolding; depth that sets the tone for the journey ahead. Depth tells the best stories. Chicago will be about being 33 thousand feet tall, about words that become images, about meeting old friends and making new ones…

a month ago · Bogdan Darev

Бъдете с вдъхновение!

Богдан

Благодарим на културен център “Магура” - Чикаго и всички доброволци

Благодарим на Български Културен Център за Пенсилвания, Ню Джърси и Делауеър

СИМВОЛИЧНО ДАРЕНИЕ ЗА ТУРА

Казвам се и съм автор на подкаста за паметници на културата, забележителните места и тяхното опазване . Аз съм архитект и специализирам в реставрация на стари сгради и консервация на археологически руини. Също така съм лицензиран гид и водя по забележителности чужденци в България и българи в чужбина (Египет). От години пиша статии за културното наследство. Някои дори са отпечатани в списания и вестници. Моята мисия е да популяризирам културното наследство и така да насърчавам неговото опазване. Преди време си избрах мото, стана дълго, дано да го харесате:

„Искам да Ви покажа вълнуващи неща там, където не сте и предполагали, че може да има нещо вълнуващо!“

Ако темата Ви е особено интересна, абонирайте се за моят подкаст, където си говоря с вдъхновяващи гости:

Благодаря на Богдан, че ме покани в ЗАВРЪЩАНЕ да напиша поредица от статии за културното наследство на България. Надявам се, че бъдещите теми ще Ви се сторят увлекателни и ще Ви вдъхновят да посетите местата, за които пиша.

Първата статия от поредицата е по-архитектурна. Избрах темата, защото е оптимистична. В нея разказвам за реставрацията на старата мелницата в с. Карпачево. Проектът е доста обран, без излишества, но въпреки това се превърна в голям успех. Вече повече от година не слиза от списанията и архитектурните сайтове.

Приятно четене!

Мелницата в Кърпачево / Фотограф: Тодор Тодоров

НА САМИЯ ВХОД НА СЕЛО КЪРПАЧЕВО, разположено между Плевен и Велико Търново, се издига могъща каменна постройка на три етажа. Застанала на полегат хълм, тя се проектира живописно на фона на Дунавската равнина. Зидана е от едри блокове травертин и стои непоклатима почти сто години. Представям Ви основната забележителност на селото — селската мелница 🌾 До скоро е била изоставена, порутена и опасна, но след тиха реставрация заживява нов живот.

Вече няма паяжини и пролуки в покрива. Вятърът не свисти през прозорците. Етажите са сигурни, а парапетът - здрав. Мелницата е селски обществен център, което означава, че е място за среща на поколенията. В нея се провеждат всякакви обучения, работилници, кръжоци, прожекции и представления. Изпълнява ролята на коуъркинг хъб за пътуващи дигитални номади. В същото време е пункт за наемане на велосипеди. Тя е и туристически информационен център. Изложените стари мелничарски пособия я превръщат и в импровизиран музей. Мелницата е нещо като читалище, но от двадесет и първи век.

Преустройството е по проект на архитектурно студио Нада, зад което стоят двама млади архитекти мечтатели: арх. Антонина Тритакова и арх. Георги Събев. Те запазват характера на стария градеж, но в същото време привнасят новите функции. За целта си служат с няколко добре намислени противопоставяния: старо-ново (запазват оригиналните носещи елементи, но ги усилват и добавят нови); тъмно-светло (запазват естествения наситен вид на съществуващата дървена конструкция, но боядисват всичко ново в искрящо бяло); мръсно-чисто (запазват несъвършенствата на старото, но новото е безупречно, направо е стерилно).

Старо-ново, светло-тъмно, мръсно-чисто / Фотограф: Тодор Тодоров

Пространството вътре е разделено на три нива, като вертикалната комуникация се осъществява от запазените дървени стълби, но обезопасени с нови метални парапети. Стените са белосани с вар, но в една ниша е застанала черна печка, от която падат сажди. Настилката в приземието е оставена както си е била, от тухли, но пренаредени и подравнени. Множество цветя внасят уют, но има и един настръхнал кактус 🌵 Захабени воденични камъни и разни дървени машинарии единствено издават първоначалното предназначение на сградата — тук се е мелело брашно.

Кулминацията на проекта е подпокривното пространство, което служи за зала за събития. Хоризонтални, вертикални и наклонени елементи от покривната конструкция се разпъва над подредени (пак бели) столове. Бял намачкан чаршаф за прожекции виси на една от стените.

Подпокривното пространство / Фотограф: Тодор Тодоров

Идеята

Кърпачево съвсем не е обикновено село и не е чудно, че вече се радва на съвсем необикновена мелница. Отдавна селото е център за най-различни младежки дейности. Тук развива своите проекти сдружение “Деветашко плато”, което работи за популяризирането на региона. Тук британската организация Grampus Heritage and Training провежда международни практики за архитекти. Тук идват и много български студенти на обучения по традиционни строителни технологии. Месните хора отдавна са свикнали из улиците да се мяркат всякакви младоци.

Няма как в една такава среда на творчески хаос и предприемачество да не се роди някоя брилянтна идея. И ето! Старата порутена мелница, доскоро разглеждана само като романтична руина от едно време, грабва вниманието. Тя се превръща от обект на съжаление в обект на мечти. След серия от брейнсторминги всички са убедени, че мелницата представлява богатство, от което трябва да се възползваме.

Изпълнението

Процесът на реставрация е необикновен, каквато е и идеята. Рамо до рамо с опитните майстори вземат участие много доброволци, дошли да почерпят знания. Изпълнението се отличава с екологично устойчив дизайн. Приложение са само ниско-технологични строителни решения, почти изцяло ръчен труд. Вложение са рециклирани материали от старата мелница, а новите са поръчани от близките околия. Наети са семейни строителни фирми с местни майстори. Проектът е толкова необикновен, че привлича съдействие от страна на фондация “Америка за България” и община Летница.

Възстановяването на мелницата се радва на високо одобрение от месните жители. По-възрастните от тях имат детски спомени за игри, докато родителите им са мелели зърното. Едно време, мелницата е била своеобразно обществено средище и след дълго прекъсване, протяжно безвремие, отново събира хората. Завръщайки се към нея, местните жители престъпват с удовлетворение и с … О! … неприкрита селска гордост. ■

News: Този януари, мелницата в Кърпачево беше номинирана за сграда на годината‘23 от най-голямата архитектурна платформа ArchDaily.

БИЛЕТИ ЗА “КАВАЛ ПАРК” - САЩ

ФЕВРУАРИ

15.02 - Ванкувър, Британска Колумбия

АПРИЛ

27.04 - Чикаго, втора прожекция

МАЙ

18.05 - Ню Йорк - Прожекцията е в консулството на Р. България без билети, но с RSVP. Mоже да потвърдите вашето присъствие, като отговорите на този имейл. Повече информация има тук.

21.05 - Сиатъл последна прожекция

Ако ви допада съдържанието тук, препратете този имейл.

Share

ЗАВРЪЩАНЕ с Богдан Дарев

Мелницата в Кърпачево