Божественият пъзел
Моята дефиниция за Имен Ден - осъзнаване и наименуване на нашия принос към споделена реалност.
В събота, 6-ти януари, празнувах Имен Ден - любимото ми време от годината, време на дълбок размисъл и благодарност. Въпреки че не мога да включа всички хора тук, които обогатиха и продължават да вдъхновяват моя живот, ето няколко момента от годината в кратка история, следвайки посоката на часовниковата стрелка в колажа от снимки. След това споделям още няколко вълнуващи моменти в текст, видео и снимки...
Настроението за игривост трябва да присъства във всяко едно начинание. Още по-добре, ако се оцапаме. Като малките деца, скачаме в калта, а притесненията вълшебно се превръщат в решения. Твоят корен е семейството ти. Растеш, защото те растат. Даваш плод, защото те ти дават плод. Защото те подкрепят в лудостта ти. Летиш с крилете на техните усмивки. Търсиш смисъла на живота през обектива на кино камерата, скоро осъзнаваш, че ти си едно Начало! в божествения пъзел.
Съдбата ми подари творческа и бизнес връзка, от която се роди петия ми документален филм. В същото време имах радостта да продуцирам първия си игрален филм в България. Запознах се с прекрасни професионалисти в киното и осъзнах, че по нищо не отстъпват на колегите си в САЩ.
Разходката ни по часовниковата стрелка продължава през числото 8, което съвпада с 2024 г., в класна стая, където следващото поколение от мислители очаква проявлението на твоето страстно сърце.
Предстоящата година ме връща в Дъблин, където случайно попаднах на думите на поета Кери Харди:
„Да помним в епоха на забравата...“
Сега към новините в текст и снимки
Първо и най-важно, Честита Нова Година! Бъдете благословени, бъдете смели, стъпвайте с вяра, вдъхновявайте, бъдете усмихнати!
След последния ми бюлетин от 2-ри декември...
НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ
Успешно завършихме снимките по игралния филм „Не затваряй очи“. Режисьорът, който все още желае да остане анонимен, усърдно работи по монтажа на филма.
По едно време милицията се опита да арестува продуцента, но те се бяха ухилили. Бързо се съвзех и осъзнах, че са актьори във филма...
Български Коледен концерт и БАНСКИ СТАРЧЕТА
Някога бях актьор. Беше през 1997-99 г., когато посещавах училище по актьорско майсторство в Сиатъл. Само три дни след като се върнах от България, на 9-ти декември, се качих отново на сцена за първи път от 24 години. Бях водещ на годишният български Коледен концерт в Сиатъл и зъбите ме сърбяха от нерви. За мен беше чест да споделя вечерта с моите приятели Васил Денев (по чийто идея снимахме „Кавал парк“) и Димитър Тороманов. Благодарен съм на Българския Културен Център в Сиатъл и Даниела Найберг за поканата.
Генералната репетиция в четвъртък беше пълна катастрофа. Останах буден след часа на Пепеляшка за да си записвам варияции на текста и да го упражнявам. Техническата репетиция в петък мина по-добра. Между другото, имах възможност да проектирам осветлението, което ми беше за първи път и ме зареди с още повече творческа енергия. Ето, че завесата се вдигна, смущението се изпари, зъбите спряха да сърбят, текстът се лееше. Излизането на сцена беше магия, беше радост, истински празник за културата ни зад граница.
Всеки миг ще остане завинаги с мен, но най-голямото вълнение беше да поканя на сцената доведената ми дъщеря, която само на пет годинки започна да танцува с ансамбъла „Радост“ под ръководството на Сидни Дийринг.
Сбъдна се мечтата ми да споделям сцената с Бански Старчета. Прекарах една седмица с тях да пея и ги заснех за моя филм „Там“ през 2018 г. Четвъртък след концерта летяхме за Лос Анджелис, където те дадоха още един концерт. Импровизирахме и снимахме музикален клип.
Планираме летен лагер за бащи и синове с Банските старчета. Ще споделим повече информация тук.
Още един любим фото момент по-долу…
СПИЦА
Докато бях в Лос Анджелис, прекарах два дни да работя по новия си документален филм „Спица“. С монтажиста Фред Биим работихме за последно в далечната 2010 г. Направих му няколко снимки. Осветихме го с моя телефон и яркостта до максимум на монитора му.
Продължавам да монтирам филма в Сиатъл като работя усърдно върху визуалната му структура. Ако се опитвате да се свържете с мен, моля, бъдете търпеливи, тъй като изключвам телефона си за дълги периоди от време. А монтажът продължава, докато лежа в леглото преди да заспя или се разхождам с кучето. Потапянето е пълно. Кеф голям!
ГЛЕДАХ документалния филм на Netflix „Американска симфония“. Един прекрасен, наистина прекрасен филм, които трябва да се преживее със семейството. Тази година ще обогатим съдържанието тук с анонимни анкети...
Нека 2024 г. бъде красива! Да обходим пъзела по най-светлия и хармоничен начин възможен. Благодаря ви, че сме тук заедно!
Богдан