Да помниш във време на забрава

Когато пътуваме - Дъблин

Здравейте, приятели!

Завършихме снимките по новия ми документален филм „Спица – невероятната история на пожарникаря Руди“ - тъкмо преди да замина за Европа по-рано този месец. Никой от нас не очакваше филмът да се разрастне до такава степен. За щастие, разполагахме с невероятен екип и актьорски състав и благодарение на това успяхме! Ето какво споделиха някои от тях:

Изглежда невероятно. Нямам търпение да видя завършения проект. Всички трябва много да се гордеем! ~ Крисчън

Видно е колко много отдаденост и усилия са вложени в този проект. ~ Марк

Категорично. Страхотна работа, всички! Почти се просълзих само докато гледах кадрите! Знам, че цялата история ще бъде също толкова вдъхновяваща. ~ Есенс

О, има дълбоко настроение, харесва ми. ~ Д‘Анджело

Да работя с вас бе невероятно преживяване. ~ Кизи

Дълбоко оценявам, че ме включихте в тази продукция. Идеята на проекта ми допадна много и с нетърпение очаквам да гледам завършения филм.

За мен най-запомняща бе срещата с Руди и семейството му. Руди излъчва спокойствие и те вдъхновява. Уверен съм, че този филм ще се приеме добре от публиката. ~ Брайън

Ето ме и мен, самосъжалявам се, имам рак. И тогава срещам Руди, преборил рака цели три пъти. И си мисля: „Какво невероятно вдъхновение! И аз също мога да се справя!“ ~ Цено

Още много отзиви и снимки ще последват през идната година. Първо бих искал да благодаря на нашия неуморен и неустрашим продуцент - Майка Кнап. Благодарен съм му, че подкрепи идеята и виждането ми за филма. И за това, че ръководи продукцията внимателно и градивно.

Благодаря и на нашия сценограф и дизайнер на костюмите - Мария Апостолова. За невероятните усилия, които положи, за чувствителността на сърцето й и за нейния творчески поглед на истински професионалист.

Благодаря на оператора Матю Скала, който сподели:

„Никой друг филмов режисьор не ме е мотивирал така силно. Това, което постигнахме за пет дни, е невероятно. Представете си какво бихме могли да направим с по-голям бюджет.“

Благодаря и на моята приятелка Албена Трендева. След като гледа прожекцията на „Кавал парк“ в Сан Франциско, тя се свърза с мен по телефона: „Богдане, трябва да направиш филм и за този човек...“

Бях се заклел да не снимам повече документални филми. Това е наистина тежка работа – последният филм отне цели седем години. Но после се случи така, че разговарях с „този човек“ и осъзнах, че всеки документален филм е сам по себе си. „Този човек“ е пожарникарят Руди Посписил – на три пъти успял да се пребори с рака. Страстен колоездач, той в продължение на близо десет години пътува по света с колелото си, за да вдъхне на хората надежда с примера си.

„Спица“ е разказ за невероятната история на Руди. За нейното осъществяване благодаря и на моя партньор от Itchy Rodent Films, Бен Джонсън. А също и на целия екип и актьорски състав.

Да, във филма има змия, костенурка, куче… Аз исках да има и козел, но продуцентът Майка ме разубеди... (Снимките от снимачната площака са на моя приятел Цветан Ценов. Превод от английски: Николета Хаджикосева, редакция на текста Нели Дарева)

Започна нова глава в кариерата ми. „Спица“ е петият ми документален филм. Засега той е и най-големият. Нямам търпение да го споделя с вас.

Преди да пристигна в Дъблин, бях в Белфаст. Музеят „Титаник“ трябва задължително да се види. Но това, което ми направи огромно впечетление бе да науча че протестанската и католическата части на града са разделени от висока стена. Вече 25 години има примирие, но Таня, която ме посрещна, шофьор на такси, ми сподели, че все още забелязва в нейните клиенти напрежение по този въпрос. Няколко от железните порти по продължение на оградата все още се заключват за през нощта.

За пътешественика:

В Дъблин се използва евро. Добре планирайте бюджета си, това е един много скъп град...

внимание:

Скъпи приятели! Ако четете бюлетина в Gmail, превключете към изглед в браузъра или изтеглете приложението, за да видите всички снимки и текст.

Когато пътуваме - Дъблин

Но тъй като това не е дневник на обикновен турист, споделям с вас и снимки на една инсталация в Дъблин която ме развълнува. Припознах в нея моето собствено виждане за изкуството.

За ирландеца въображението е неговото сърце.

„Другият остров на Джон Бул“, Джордж Бърнард Шоу

Символ на ирландското изкуство - пропуканото огледало на слугинята.

„Одисей“, Джеймс Джойс

Ти трябва да продължиш, аз не мога да продължа, аз ще продължа.

„Неназовимото“/ „Думи няма“, Самюел Бекет

Нищетата е негово достойнство.

„Crainn Oiche Seaca“, Мартин О‘Диран

Да помниш във време на забрава...

„Изгнаници“, Кери Харди

Всичко, което знам, е врата в мрака.

„Ковачницата“, Шеймъс Хийни

Пиша поезия,

за да се видя, да изтръгна ехо от мрака.

Шеймъс Хийни

Ще положа аз в твоята ръка и слънце, и луна

Нуала Ни Домнайл

Катлийн изплака свойте хиляди приветствия и сбогувания.

„Портите“, Дженифър Джонстън

Променят се, променят се напълно:

Ражда се ужасна красота.

„Великден 1916“, Уилям Бътлър Йейтс

Глината е словото, словото е плътта

„Огромния глад“, Патрик Кавана

Греба пръстта и усещам глада...

„Ритуал на заминаването“, Томас Кинсела

И само тези, които не са свободни,

могат да разберат какво е свободата.

„Липса на свобода“, Шон О'Риърдейн

Инсталацията беше близо до квартирата ми. Минавах покрай нея няколко пъти на ден и четях части от написаното. Последният ден се спрях и прочетох всичко. След това влязох в сградата (снимката по-долу). Инсталацията се намира на тротоара вдясно от сградата.

…Влязох в сградата и видях хора да чакат в преддверието. Попитах какво е това място. „Галерия?“, предположих. Една жена ми се усмихна: "Не, това е полицейски участък."

Ирландия – не какво е, а какво още е

Останете с вдъхновение!

Богдан