Всичко за филма!
Кино преглед от Богдан
Здравейте от дъждовен Сиатъл!
Есента тръгна много динамично. Днес искам да ви разкажа с няколко думи и снимки как вървят новите ни два проекта.
СПИЦА
След близо десет месеца в постпродукция, завършихме новия ми документален филм. Може да разгледате сайта му на английски тук. Плакатът е дело на Мария Апостолова.
Какво следва в близкото бъдеще?
Разпращането на СПИЦА по фестивали.
Трейлър по-късно тази седмица.
Пътуване до AFM първата седмица на ноември - Американски Филмов Маркет, където имаме за цел да продадем филма на дистрибутори.
НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ
Пътуването ми до България за кино фестивала „Златна Роза“ беше много ползотворно, изпълнено с емоции и нови срещи.
На прожекцията имаше около 150 човека. За мен беше голяма радост да представя филма във Варна, където бяхме посрещнати толкова сърдечно с „Кавал парк“ само преди една година.
На пресконференцията първият въпрос, който ми зададоха беше на кой е син режисьора. Няма да крия, че бях учуден от това неловко начало, но в крайна сметка се радвам, че ни беше дадена трибуна да разкажем повече за филма.
Малко по-късно бяхме обвинени в пропаганда. Може да гледате цялата пресконференция тук.
След разговори с публиката, режисьора и актьорите решихме да поработим още малко по филма. И както щях да си почивам във Варна и в Пловдив с изключен телефон и без имейл, нещата се промениха изцяло. Аз си имам едно мото и то е: Всичко за филма! Щом има работа по филма, тя трябва да се свърши.
Уикендът след прожекцията се затворихме в студиото на моя приятел Фори в Пловдив и пре-монтирахме части от филма. Бяхме аз, главния актьор Александър Кънев и режисьора Николай Егерман. Сашо и Ники пушеха цигара след цигара, аз ставах често да се разхождам до отворения прозорец, и така, час след час, в продължение на три дни, филмът ставаше все по-добър.
Студиото на Фори има чудни текстури. Просторно е, а сградата е пълна с художници и творци. Оказа се, че сградата е собственост на българския манастир в Атон. А ние работихме над филм за вярата и божията промисъл. Няма случайности. По едно време се обърнах и си направих автопортрет. Не затваряй очи…
Какво следва в близкото бъдеще?
Завършване на саунд дизайн и микс.
Завършване на цветови корекции.
Надписи - за надписите Фори работи с художничка от Пловдив, която ги рисува. Буква по буква. На български и английски.
Пускане на трейлър.
Пътуване с филма до AFM.
Пускането му по кината в България.
Турне в САЩ и Канада преди премиерата в България.
Въпреки че филмът не е завършен, започнахме да го пращаме по фестивали. Финалисти сме в този фестивал. И сме приети в още един.
Може да разгледате английската версия на сайта тук. В него ще видите снимки на повечето от актьорския екип.
КИНО ПРЕПОРЪКИ
ГУНДИ
Чувам от много хора, че „Гунди“ е прекрасен и вдига летвата за българско кино много високо. Нямам търпение да го гледам!
THE SUBSTANCE
Aз хич не си падам по филми на ужасите, но този филм е в съвсем друга класа. Използва похвати от филмите не ужасите, не просто за ефект, а като част от разказа. Аз си казах, че това е като performance art, с други думи като един спектакъл и така се абстрахирах от по кървавите сцени. Трейлърът ме грабна визуално на момента. Исках да гледам филма и защото режисьорът е жена. Горещо препоръчвам да се гледа на голям екран. Деми Мур е феноменална.
МЕГАЛОПОЛИС
Франсис Форд Копола финансира филма и дистрибуцията му по кината като си продава част от бизнеса за вино. Става въпрос за бюджет над 100 милиона долара. Гледах го три пъти, защото бях обещал на различни хора да го гледаме заедно.
След първия път този коментар под трейлъра в YouTube най-добре описва как се чувствах:
Този филм беше ЛУДНИЦА. Нито е добър, нито е лош. Изглежда много интересно и странно. Определено е нещо специално, което трябва да се види на голям екран.
След втория път излязох в пълен възторг от филма. Осъзнах, че първия път, когато го гледах го сравнявах с другите култови филми на Копола. Имах предубеждения какво е една кино творба. Видях, че Копола прави изкуство преди всичко. Дълбок поклон от мен!
Третият път го гледах с колеги и двама музиканта. Яшар каза, че му напомня на филмите на Сергей Паражанов. Импресия. Поезия. Оказа се, че никой освен нас двамата не беше запознат с киното на Паражанов. Аз осъзнах и нещо друго - след първата прожекция си казах, че филмът е наивен. След третата с тъга си признах колко сме се отдалечили точно от тази наивност и искрена мечтателност.
Любимия ми филм на Паражанов:
Вчера търсихме какво да гледаме семейно и да се посмеем. Иглика препоръча:
Ами посмяхме се…
Другия път ще чуете от Зорница, която ще ни разкаже какво е да живееш „Живот, посветен на децата“. В главната роля - педиатъра и нефролог Грета Михневa.
Бъдете усмихнати и здрави! И отидете на кино : )
Богдан