Сто страници в слънце

разказ

Отдавна искам да ви разкажа за доброто, което ние всички направихме за един българин поет.

Срещата ми с Николай Господинов беше от тези, които човек помни цял живот. Запознах се с него във Варна през 2018 г. Той беше пазач на портала към комплекса, където бях отседнал. На втория ден се разговорихме. Николай настояваше да ми направи дар от стихове, който беше издал сам през 2000-та година.

Прочетох стихоcбирката му за една нощ. Върнах се на следващия ден, за да го снимам за новия ми филм ТАМ. Ако сте гледали филма, вие вероятно си го спомняте как чете три от стиховете си на камера. (Филмът показва България, както я видях за първи път след 23-ри години в емиграция в далечната Америка без връщане в родината.)

Осем месеца след срещата ни се обадих на поета. Беше пролетта на 2019-та година. Исках да му разкажа за огромния интерес към неговата поезия след прожекциите на филма. Предложих му да продаваме стихосбирката по време на турнето, а 70 % от всички печалби да му занеса през лятото. Николай ми отговори:

Обаждаш ми се във време, Богдане. Точно, когато си мислех да се отказвам от писането.

Разбрахме се отново да публикуваме стихоcбирката, но той имаше само двадесетина бройки останали. Искаше да ми ги изпрати. Той беше във Варна, а аз - на другия край на света. Питах го дали има дигитално копие. Нямаше такова. Имах една книжка лично подписана от него, тази която за пръв път прочетох през лятото на 2018-та. За публикацията използвахме точно нея. Две седмици след разговора ни ново оформената стихосбирка - „Непокорни чувства“ дебютира на турнето по източното крайбрежие на САЩ.

Подписаната стихосбирка с послания от зрителите на филма му подарих на следващото лято. Продадохме близо 200 бройки в САЩ. В България отпечатахме още 100, които също се разпродадоха.

През октомври 2019-та бях отново във Варна. Обадих се на Николай. Той продължаваше да работи нощна смяна като пазач. Разбрахме се да го срещна в 6:30 сутринта след като свърши работа и вземе първия рейс. Той всъщност свършваше работа към полунощ. Нямаше кола и си тръгваше чак на сутринта.

За да стигнем до неговия дом трябваше да минем през една горичка. Той изкачваше баира бавно и с мекия си глас ми разказваше за себе си. Спомням си как си помислих, че за нищо на света не бих искал да съм някъде другаде. Това изкачване с поета беше моя инциация не само в неговия свят, но в света на буквите.

Около 40 минути по-късно стигнахме в неговия дом. След кафе и закуска първо му връчих книжката подписана от зрителите на филма. Той започна да я разглежда развълнуван и възкликна: Всички тези хора харесаха стиховете ми!

След това му връчих пликчето с парите. И тогава чудо на чудесата! Първо, той искаше да ми върне част от сумата. Знаел, че и аз имам нужда. Но връщане назад нямаше. След дълга пауза реши, че ще използва сумата да публикува новата си стихосбирка. Черновата била някъде на тавана от години. Намерил я наскоро, вдъхновен от интереса към поезията му. Разбира се, нямал е надеждата да я публикува, но я виж ти... нашата среща предишната година се оказала съдбоносна. Няколко дни след това гледа филма на големия екран на премиерата във Варна.

Tрябваше да се видим през 2020-та година. Да взема и донеса един куфар от ТАМ пълен с новата стихосбирка на Николай. Понеже не стигнахме до България, буквите чакат. Там, където част от моето сърце остана. Горе на баира. Черно Море в долината. А в къщурката на поета, пламък на любов и надежда.

Share

„Подписаната стихосбирка с послания от зрителите на филма му подарих на следващото лято. Продадохме близо 200 бройки в САЩ. В България отпечатахме още 100, които също се разпродадоха.“

Абонирайте се