Здравейте от облачен Сиатъл, където все още чакаме лятото!
Преди месец заключихме картината на новия ми документален филм СПИЦА. Днес ще ви разкажа в снимки и текст за процеса, който следва, след като един монтаж приключи. И така следващия път, когато гледате филм, ще знаете една идея повече за творческия процес.
За какво беше СПИЦА, Богдане?
СПИЦА разказва историята на канадския пожарникар Руди. През 2001 година той е диагностициран с рак на простатата. При пожарникарите смъртността от рак е много по-висока, но Руди оцелява. От 2010-та до 2017-та обикаля света на колело и събира средства в подкрепа борбата с рака. Болестта се връща - първо, когато той е в Нова Зеландия, после в Австралия. Руди я преборва и двата пъти.
Минали са 23 години от момента, в който за пръв път чува страшната диагноза. Той е още жив и пълен с жизнена енергия.
По време на обиколките с колело, Руди започва да се сблъсква с посттравматичния стрес, който е натрупал по време на 30-годишния си стаж като пожарникар. Само в рамките на един ден в Австралия той преброява над 70 прегазени кенгурута на магистралата, по която кара. Животните се събират около пътя рано сутринта да пият от росата. Товарни камиони с големи решетки отпред ги блъскат безпощадно. Тези картини напомнят на Руди за многобройните автопроизшествия, на които е бил свидетел. Той няма друг избор, освен да се сблъска отново и да се пребори с тази своя травма.
СПИЦА е филм, създаден в почит на пожарникарите и хората на първа линия, които ни помагат всеки ден. Лично аз научих много за трудностите, през които те минават.
Въпреки темите във филма, всеки, който до момента е гледал работната версия, остава вдъхновен от историята на Руди.
Какво означава да заключиш картината?
След седем месеца работа с монтажиста Фред и поне шест версии на филма, монтажът е готов. Монтирахме през видео връзка в Louper - Фред в Лос Анджелис, аз - в Сиатъл. Показвахме всяка версия на тестова публика. От разговорите след прожекциите стана ясно какво работи във филма, какво липсва и как да продължим напред.
В началото на работата ни заедно с Фред използвахме Frame.io, където качвахме версии на филма и коментирахме под тях.
Картината трябва да е заключена, защото, ако режисьорът продължава да я променя, се нарушава времетраенето. Създават се проблеми в следващите етапи на работа и процесът се оскъпява.
Следващите 4 етапа на работа следват едновременно.
Цветни корекции
След като картината е заключена и няма промени по кадрите, филмът се изпраща на оцветителя (Colorist на английски). Понеже файловете на филма са много големи, ние монтираме с по-малки. Мартин Петров, нашият оцветител, прекара около десетина дни да замени всички кадри във филма с оригиналите. Той гледа нашата версия и заменя всичко в монтажа кадър по кадър.
Мартин прави четири версии с различни цветови корекции:
Една за киносалони, над която работим сега. Затова е вторият монитор на третата снимка. Той е калибриран за киносалон.
Версия за интернет
Версия за телевизори
Версия за излъчване по телевизията
Мартин живее и работи в България. В последните няколко седмици се срещаме с него и оператора Матю Скала. Тримата работим заедно - Мартин в София, аз в Сиатъл, Матю в Лос Анджелис. Използваме DaVinci Resolve Remote и е все едно сме заедно в една стая. Е, аз мълча през повечето време и понякога се произнасям спрямо кадъра.
Саунд дизайн и микс
Брайън Слос живее и работи в Сиатъл. С него работихме за първи път по саунд дизайна и микса на първия ми пълнометражен филм ТАМ.
Брайън ще прави финалния микс в съраунд саунд - 5.1. Това ще е първи мой филм със съраунд саунд, което е много вълнуващо. Ще трябва задължително да наемаме кинозали за световното турне.
Работа с композитора
Със СПИЦА подходихме нетрадиционно. Брайън Барон започна работата по музиката преди месеци, още докато монтирахме. В продължение на месец се срещахме всяка събота да гледаме части от филма и да играем шах. Последният път той победи.
Традиционно, работата по музиката започва след заключването на монтажа по филма. Преди десетина дни тримата - аз, Брайън Слос и Брайън Барон се срещнахме на два пъти да гледаме филма от начало до край. Спираме, дискутираме, водим си бележки и пак гледаме.
Графичен дизайн и визуални ефекти (VFX)
Христофор Балабанов работи в Пловдив и живее във Брестовица, в подножието на Родопите. С него работим по графиките за деветте различни вестника, които са част от филма и разказват визуално пътуването на Руди. Христофор е на море в момента и си взе лаптопа да работи оттам.
Визуалните ефекти и моушън графиките (motion graphics) се правят от Тихомир от студио De-Attic в София. Работихме заедно за първи път през пролетта на 2020 година. Визуалните ефекти включват добавяне на огън, добавяне на капки в катетър, анимиране на вестниците и други.
Началото на август би трябвало да сме готови с всичко.
Преждевременно с екипа в България
Изготвяме маркетинг стратегия (научихме много от КАВАЛ ПАРК)
Изграждаме уеб страница
Изпратихме работната версия на филма на „Торонто Филм Фест“ - един от най-големите филмови фестивали в света.
Другата неделя очаквайте втората статия в новата поредица ЗОРА.
Интересно ми е какво гледате в момента..?
Аз гледам Mr. Robot. А след като заключихме монтажа, гледах на кино новия Мед Макс.
Поздрави от Сиатъл!
Богдан