Здравейте от България

снимков репортаж

България. 16:45 ч., камбаната бие - не съм сигурен защо сега, а не на всеки час. От четиридесет минути съм в кафенето „Мария Луиза” в Пловдив, където се уча да пиша на клавиатура. В най-добрия случай пишех само с показалците и средните пръсти, но до края на седмицата се надявам да използвам всичките си десет пръста. Поел съм ангажимент да пиша всеки имейл и текст с новото ми умение. Не, не съм робот, а човек, който никога не се е научил как да пише, използвайки цялата анатомия на пръстите си. Отнема ми три пъти по-дълго да пиша текста тук, но мисълта, че ще се плъзгам по клавиатурата със стил ме вълнува. Използвам Typingclub.com.

„Знаеше ли, че Пловдив е най-старият град в Европа?“ - пита доведената ми дъщеря, която е тук с мен.

Пътуваме към Пловдив след няколко дни в София, където споделихме „Кавал парк“ с вицепрезидента на България, Илияна Йотова, и гости.

Моят учител по кавал, Живко Василев, откри вечерта с вълнуващо изпълнение.

Калин Крумов от Българско Общество ПЧЕЛА, изпълнителни продуценти на филма, се включи в празника. „Кавал парк“ е третият ни съвместен проект.

На следващата сутрин бяхме поканени в БНР за разговор с журналистката Елена Къркаланова. Елена гледа филма предната вечер, което създаде възможност за задълбочено интервю. Mоже да го слушате тук.

Заобиколен от българска реч, която винаги ме зарежда, продължавам да пиша в кафенето.

Четвъртък. Сутринта ми започва със среща с българския филмов продуцент и режисьор Николай Егерман. Преди няколко месеца Николай ме покани да бъда творчески продуцент на новия му игрален филм „Не затваряй очи“. Работихме по сценария през март в многобройни видео разговори. Във вторник се срещнахме на живо за първи път. Очаквайте повече информация за филма в близкото бъдеще.

Обядваме във вегански ресторант на фона на класическа музика. Храната е вкусна, но инфлацията в България определено се усеща. Струва ми се, че цените са поне с 20% по-високи от последния път, когато бях тук през декември. В 13:00 ч. се срещам с Мартин, който монтира следващия ми документален филм. Той е прекарал близо месец в разглеждане и отсяване на кадри от последните десет години. Преглеждаме кадрите от САЩ, Тайван, Нова Зеландия и Австралия. Мартин е свършил феноменална работа с организирането на проекта. Скоро ще обявим филма - защото сте тук, вие сте първите, които научават за него!

Оттам направо в едно кафене на Витошка, за да се срещна с графичния дизайнер Мария Стойлова и нейната дъщеря, Кармин, която илюстрира първата ми детска книжка „Плетко и Плетка“. Книгата включва деветнадесет приказки и ще бъде издадена само на български език. Този уикенд Мария нанася финалните щрихи, след което ще отпечатаме пробно копие. В кафенето обсъждаме всичко от поставянето на текста, как да ангажираме деца и родители с формата, стратегии за издаване, уебсайт, мърч и дори отварянето на училище, вдъхновено от нашето сътрудничество. Мария е учителка използваща нетрадиционни методи за обучение на деца в областа на емоционалната интелигентност. Докато говорим, Кармин има предложение: „Можем да гостуваме на деца в болници.“

„Прочетохме приказката за преодоляването на страха. Започнах със споделянето на моите страхове първо. След това децата споделиха своите. Посадихме семе (приказката разказва за Семчо, който преодолява различни страхове). Изрисувахме саксиите с желанията и мечтите на децата. Всяко дете занесе своята саксия вкъщи, за да полива и да се грижи за семето.” - Мария

Юлия, която координира проектите ми в България и Европа, записва всичко за което си говорим. Излизаме от срещата заредени и развълнувани.

Денят завършва с тричасова вечеря и среща за друг документален филм, за който ще ви разкажем повече, ако проектът стане.

Обичам да се виждам с приятели, когато съм в България. Марина израства в Сиатъл, но когато е на четиринадесет години, родителите ѝ решават да се върнат в България. Май сега е на двайсет. В момента учи в Националната художествена академия в София. Срещаме се - обичам да разглеждам новите ѝ творения.

Срещата с вицепрезидента на България г-жа Йотова, филма и работата по нови проекти са възможни само защото продължаваме да създаваме екип тук. Защото продължаваме да строим мост между САЩ и България вдъхновен от хората. Юлия, вляво, и Ясмина, вдясно, на снимката имат голям принос за успешното ни гостуване.

На същия екран зад мен, през 1989 г., гледах „Умирай трудно“. След всяко ново гледане молих майка ми и баща ми за пари, за да гледам филма отново и отново…поне още десет пъти.

Пловдив. Събота вечер. В кафенето предстои празнуване на рожден ден. Животът продължава, не чака… От мен зависи как ще подхода към даровете, които ми се дават.

Между другото, добавихме още дестинации към нашето турне. Вижте ги по-долу.

Днес празнуваме Цветница и Католически Великден. Честит имен ден на всички, които празнуват! Бъдете благословени, усмихнати и вдъхновени!

Богдан

БИЛЕТИ ЗА „КАВАЛ ПАРК“

Април

27.04 - Чикаго, втора прожекция

Май

13.05 - Virginia Beach, очаквайте информация скоро

Между 8-ми и 12-ти май - Вашингтон, посолството на Р. България

18.05 - Ню Йорк - Прожекцията е в консулството на Р. България без билети, но с RSVP тук. Има само 15 билета останали.

18.05 - София - Дом на киното. Закупете билети тук.

21.05 - Сиатъл, последна прожекция - само 25 билета са останали.