Скапана държава

предстоящи прожекции и настоящи мисли

Oct 23, 2022

Преди няколко дни кацнах в Сиатъл. В самолета написах пътепис на английски “Uncharted Territory”. Трескаво се готвим за премиерата на “Кавал парк” в Сиатъл този четвъртък. Докато върви световното турне на филма, в бюлетините добавяме графа БИЛЕТИ. Там ще можете да следите градовете и датите, където сме с филма.

Пътувам с филма за да преживеем заедно историята, емоцията, посланията на маестро Еплер. Да се видим отново и да направим нови запознанства един с друг. Предстоят прожекции в Сиатъл, Портланд, Сан Франциско, Лос Анджелис, Лас Вегас, Сан Диего, Феникс, Варна и София!

Ако турнето с филма в България беше приказка щеше да започне така:

Корабът плава двайсет и седем години преди да пусне котва в Черно море. С първите си стъпки на суша Богдан усети северния вятър, усмихна се. Беше си у дома. Майка му го молеше да не тръгва. Има война, му рече. Не те пускам. Ангел пък, бивш военен, закле Богдан да се върне колкото може по-бързо. Къде всъщност е дома на Богдан? При майка му в Америка, или в България, при усещане, което той не може да назове. Принадлежност, която тепърва предстои да бъде изследвана.

Краката му се подкосяват. Богдан е седнал върху мачтата-мечта на дядо си, който два пъти се качва на кораб за Америка. Първият път го хващат още във Варна. Вторият съумява да се скрие по-успешно, но все пак го намират в Одеса. Бил се качил на грешния кораб. Било е 30-те на миналия век. Нямало война. Нямал е майка да го спре. Но въпреки че бил сирак, имал кураж. Век по-късно, Богдан осъщестествява мечтата на дядо си Стефан.

Историята на един живот е много дълга да се опише в няколко реда. Често се сещам за моите баби и дядовци! Обичам ги. Мисля си за тях. Мислих ги много по време на изборите. Лятото на '95 баща ми ме качи на самолeт с малката ми сестра и каза на майка, "Пращай децата в Америка. Нищо няма да стане от тази скапана държава." Бях на седемнайсет.

Тази есен, двайсет и седем години по-късно, гласувах в България за първи път! За трети път бях в родината ми от когато получих зелена карта 2018 година. Гласувал съм в чужбина, но никога в България.

Защо гласувах?

Въпроси, отговори безмерни, без начало и без край... Край, начало, присъствие, обич, отношение всеки един от нас трябва да намери и назове вътре в себе си...

Качих снимката и част от горния текст в група за емигранти в САЩ. Публикуваме коментарите без промени:

glasuvai, to e sramno da glasuvash za kogoto i da bilo ot shaikata..che i se hvalish..po dobre sedi si v BG...

Ot 25 godini jiveia v USA i ne mislia che i tam neshtata sa mnogo rozovi- daje naprotiv. Taka che korabqt potqva navsiakqde...

Проблемът не е в това, че 1995-та, комунистите и ВИС, пратиха децата си в Америка. А, че с тях отвориха трафика на “червените куфарчета“

И aз днеc зa пръв път глacувaх в Бългaрия cлед 15 години в Aмерикa. Върнaх cе в нaчaлото нa годинaтa и дa, имa много нещa които трябвa дa cе подобрят но cъм позитивно нacтроенa зa бъдещето. Въпроc нa гледнa точкa, в Aмерикa зa мен не е по-хубaво.

Затова бащите сме малко или много по - мъдри! Много правилно е мислил и тогава !

Прав е бил баща ти

Филмът “Там”, който описва част от моята история и ни среща с баща ми, може да се гледа свободно тук. Няма какво да добавя в отговор на коментарите освен, че аз оставям киното и творчеството ми да чертаят трансформацията на България и тази в мен самия.

Радвам, че сме заедно тук! И, че бяхме заедно на прожекциите в България! Очакваме ви на кино!