Шестимата мускетари
Беше една наистина незабравима вечер, една среща на братя. Подобно на шепа мускетари, тези приятели на Александър Еплер се водят от по-високите идеали – българската музика, българската култура. Всички за един и един за всички! Събраха се, за да почетат един от своите!
Преди да ви ракзажа за мускетарите, нашете турне по Западното крайбрежие в САЩ е към края си. Бях ви обещал да ви разкажа как прожекцията в Оакланд/Сан Франциско мина. Имах много притеснения за нея. Салонът беше почти пълен. Беше едно униклано изживяване. Може да разгледате снимки и прочетете текста на английски тук.
Петък летя за България. Вече знаете за прожекциите във Варна и София, но със съдействието на няколко читалища и група прекрасни хора добавихме Велико Търново, с. Ветринци, с. Миндя., Бургас и Каварна. Ако познавате хора в тези места, молим да им кажете за гостуването на филма. Датите са включени в края на имейла.
Част от нашите зрители ни питаха как може да подкрепят световното турне на “Кавал парк” с дарение. Вече става ясно, че това е много повече от филм. Ето какво каза Фред, американец, след прожекцията в Орандж Каунти:
„Страхотен филм! Харесах пътешествието на главния герой! Хареса ми и интимната обстановка на световното турне, въпросите и отговорите и усещането за общност, което се създава.“
Във Фейсбук получихме критика за цената на билети ($15). Един билет в киното тук в САЩ струва толкова. Както и неразбиране как се финасира турнето. За тези от вас, който ме познават и следят кариерата ми в киното и дейността ми в българската диаспора, вече знаят, че Богдан е осбоняк, има си мечта, визия за нещата и си действа по някакъв си негов план и вътрешен усет! Така става турнето. Отдаден съм и за радост жена ми, Мария, също! Намерихме спонсори за първата част на турнето в България. Там печалба нямаше. От октомври сме на само финасиране от продажба на билети и сувенири.
Може да ни подкрепите с дарение тук. С дарение от $1,000 ще можем да подарим тениски на деца в България. Искаме да го направим за учениците на Николай Докторов и Драгни Драгнев във Варна сега на 7-ми декември. Ето как изглеждат тениските тук на големите деца Румен и Ева : )
Бил Коуп (най-вляво в снимката) беше нашия домакин за прожекцията на “Кавал парк” в Сан Хозе. Бил и Александър Еплер се запознават в края на седемдесетте години и изнасят много концерти заедно. Бил свири на тамбура и гайда. „Алекс ми каза, че съм единственият, който може да свири на неговото ниво“, си припомня Бил. „Той винаги беше много мил с мен и ми помагаше в ученето на българската музика.“
Джон Гибсън (най-вдясно), който също се запознава с Алекс през седемдесетте, е имал много различно преживяване. „Алекс ми каза, че имам дървени пръсти и като цяло беше доста критичен към мен“, обяснява Джон. Може би всеки ученик изисква различен подход... Джон бърза да добави, че Алекс е била от огромно вдъхновение за него и те са останали добри приятели през следващите четиридесет години.
Виктор Робин, до Джон на снимката, също се срещнал с Александър през седемдесетте години. Виктор дигитализира много от автентични мелодии на Алекс записани по времето на Mendocino Camp през 70-те години. Във филма има включени две от тези мелодии! Първата, когато чуваме бай Сашо да свири на кавал докато вари турско кафе. Другата мелодия е последната във филма.
До Виктор е Брус, който ми каза: „Аз бях един от онези американци, с които Алекс можеше да говори за всичко. Имахме много смислени и дълбоки разговори през годините.“
Вляво от мен е българинът Николай, който някога е бил член на рок група. Той често казва с благоговение:
„Тези американци, които ценят нашата култура и фолклор, ме вдъхновиха да уча български народни танци.“
Същата вечер, Виктор Робин ми подари кавал, направен през 1969 г. от известния майстор на кавали бай Слави Иванов. Неговият внук, Стоян, участва във филма!
Майсторът бай Слави Иванов в работилницата си.
Бай Слави Иванов на работа! Ще разпознаете точно тази обстановка от филма, когато неговият внук говори за това къде е седял Еплер, наблюдавайки работата на майстора.
Възстановка на плаката!
Един наистина значим момент и подарък!
Шестимата мускетари! Всички за един и един за всички! Поклон пред един от тях - Александър Еплер (на нашите тениски)! Всъщност ние сме седем мускетари, с незабравимия Васил Денев!
Поздрави от Южна Калифорния!
Богдан
