Шах от тесто
Когато пътуваме - Словакия
Посреща ни представител на Българския Културен Институт в Братислава: „Здравейте. Благодаря Ви, че дойдохте чак до Братислава. Снощи изпратихме поканите за кинопрожекцията до българската общност.“
Моля? Изпратили сте поканите едва вечерта преди премиерата на филма в Словакия?!
Накрая се оказа, че публиката ни в Братислава се състои от 15 души.
На следващия ден, на прожекцията в Банска Бистрица, поставихме своеобразен рекорд - едва 4-ма души в салона!
но...
Когато търсиш истории, историите се случват. Когато си отваряш очите за истории, те се разкриват пред теб. Може да се оставиш да затънеш в самосъжаление поради недостатъците на няколко прожекции. Но също така може и съзнателно да решиш да вземеш най-доброто от първото си пътуване в Словакия.
Посетете сайта на филма за информация за предстоящите премиерни дати в Лондон и Ирландия през следващата седмица.
Училище „Христо Ботев“
В Братислава организирахме прожекция на „Кавал парк“ за учениците от българското училище „Христо Ботев“.
Училището е основано през 1948 г. С течение на времето се превръща в частно училище, където се обучават деца от 1-ви до 12-ти клас. Учебните занятия се провеждат от понеделник до петък. Училището е акредитирано както в Словакия, така и в България. И ето изненадата – от 100 ученика, само около 10% са от български семейства.
„Защо словашки деца биха искали да учат български език?“ - попитах аз директора на училището, един усмихнат човек, който живее в Словакия от 10 години. Виждам колко много обича работата си, досущ като всички учители, които срещам там – личи си по усмивките им, както и по липсата на напрежение. Директорът ми споделя, че причината се корени в изключително доброто качество на образование, както и в средата, изпълнена с грижа и внимание, която създават самите учители.
„Грижим се за всяко дете сякаш е наше собствено.“
Снимката с думите, които подканват към действие, обобщава духа на училището:
Ние всичко можем!
Мислим
Играем
Познаваме
Проверяваме
Тъгуваме
Действаме
Прощаваме
Мечтаем
Извиняваме се
Шегуваме се
Изобретяваме
Съмняваме се
Търсим
Грешим
Сприятеляваме се
Мирослава изсвири една творба на дудук за нас. Тя не е от България. „Нова е в училището и успява да се приобщи чудесно,“ споделя ми нейната учителка. Попитах децата дали знаят значението на името Мирослава на български. Обясних им, че името съдържа мир и слава. Едно момче игриво се плесна по челото: „Разбира се!“. А аз добавих: „Мирослава – тази, която работи в името на мира“. Ако някога бъда дарен с още една дъщеря, бих желал да я нарека Мирослава.
На стълбите ме среща 12-годишно словашко момче, което си тръгва по-рано, за да напише домашните си. Благодари ми и ми каза: „Дотук филмът ми хареса. Имаше и забавни, и скучни части.“ Усмихнах се. Допадна ми неговата откровеност. Сподели ми, че тренира футбол и че иска да вкарва повече голове. Забелязах, че почти всички деца ме поздравяват, гледат ме в очите и са искрено заинтересовани и ангажирани от обучението си. Тръгвам си от училището обнадежден и зареден с енергия!
внимание:
Скъпи приятели! Ако четете бюлетина в Gmail, превключете към изглед в браузъра или изтеглете приложението, за да видите всички снимки и текст. Ще пропуснете някои страхотни снимки, които искам да споделя с вас!
Портата на свободата
Преди да тръгнем на път, ми се иска да ви разкажа накратко и за нашите домакини в Братислава. Йеро е филмов и радио режисьор на около 70 години. Разказва ни за сценарий на филм, който е готов за снимки, със заглавие „Пенчо“ – за историята на един български парен кораб (последният по рода си). Корабът превозвал евреи по Дунава и през Черно море до Йерусалим по време на Втората световна война. Мога ясно да си представя пътуването с всичките му опасности и планирам да прочета сценария. На борда на кораба бил и създателят на бойното изкуство Крав Мага – Ими Лихтенфелд. Когато корабът се разбил при Италия, той успял да спаси от удавяне едно момче.
Докато все още живеел в Братислава, Ими се биел срещу местните нацистки групировки из улиците на града. В схватките те си служели с метални боксове. Той обаче открил начин да използва оръжието им срещу самите тях. Сграбчвал дръжката на бокса от вътрешната страна на дланта на нападателя и така я извъртал, че успявал да строши ръката чак до лакътя.
На излизане от Братислава спираме при Девинския замък, където реките Дунав и Морaва се срещат, за да продължат пътя си заедно, докато се влеят в Черно море. На входа се намира Портата на свободата, посветена на всички, изгубили живота си по времето на комунизма в опит да избягат в Австрия на другя бряг.
за пътешественика:
Еврото е единствената валута, която може да ползвате в Словакия.
Шах от тесто
Втората прожекция на „Кавал Парк“ в Словакия е в Музея на Словашкото Национално Въстание в Банска Бистрица. Дълбоко съм впечатлен от скулптурата на Йозеф Янкович. Наречена е „Жертвите предупреждават“.
Настоявам за обиколка на музея. Предпочитам я пред това да пия кафе на площада. Посреща ме визуална инсталация, която струва 600 000 Евро. Изложена е от две години и е създадена специално за студентите и младите поколения, привикнали на визуално разказване на истории.
Училищните екскурзии до музея са част от образователната програма по история в Словакия. Това бе един от най-интересните уроци по история, които съм преживявал някога. Е да, за мен обиколката на музея бе преди всичко едно невероятно преживяване. Историята винаги е била любимият ми предмет в училище, може би защото тя всъщност е разказване на истории.
Преживяването ми започна в зала с интерактивни видеомонитори и кратки презентации (всяка по 3-4 минути). Снимките по-долу едва успяват да дадат представа за цялата история... Първият екран показва шест кратки видеа. Всяко от тях носи дълбоки прозрения за епохата; те се излъчват едно след друго на голям екран, разположен зад оригиналния Мерцедес, в който е пътувал водачът на съпротивата.
Преживяването ми завърши в зала със свидетелства на хора, живели по време на тези събития. Пак там един огромен екран ни въвлече в невероятно силната история на двама братя, дейни участици във въстанието. Тръгвам си вдъхновен да създам и организирам нещо подобно за учениците в България. Като филмов режисьор, като човек, който работи в сферата на визуалните изкуства, аз знам, че мога да допринеса в тази насока.
Посещението ни в музея завърши като обиколихме 4-5 етажа с експонати – от оръжия до дрехи от онази епоха. На една маса - импровизирана дъска за шах с фигури от тесто, направени от концлагеристи. На друга - дъската за шах на офицерите. Тази съпоставка изразява всичко по-ясно от думи.
Между двете маси е изложена затворническа униформа. Върху ризата и панталона затворникът, който я е носил, си е водил дневник – писал е с игла и конец. Не намирам думи, с които да продължа разказа си. Но знам със сигурност, че тези, както и много други образи и истории от моите пътувания ще намерят място във филмите ми.
Моят домакин беше Красимир, който пристига в Словакия от България едва на три годинки. Той доброволно преведе „Кавал парк“ на словашки и планира да преведе още два мои документални филма. Благодаря ти, приятелю!
(Разказът е на Богдан Дарев. Превод от английски Николета Хаджикосева. Редактор Нели Дарева.)
До нови срещи по широкия шарен свят!
Богдан