Ротондата Св. Георги
Ротондата Св. Георги
Как си представяме древната история на София...
Здравейте!
Добре дошли на новите абонати от Словакия, Англия и Северна Ирландия, където съм в момента.
Тази година в ЗАВРЪЩАНЕ имахме удоволствието да се докоснем до пленяващите разкази на Петър Петров. Петър завършва гостуването си с разказ за „Ротондата Св. Георги“, който ще намерите отдолу. Тази есен с Петър излязохме на кратка разходка в София. Научих невероятни истории за къщите близнаци както и къде са погребани мощите на Иван Вазов.
Имам огромното желание да поканя Петър Петров да продължава да ни радва с разказите си тук. Вярвам, че неговия труд трябва да бъде заплатен, макар и от символична сума. Решихме да активираме опцията за платен абонамент в ЗАВРЪЩАНЕ. Бюлетинът ще остане свободен за всички читатели без значение дали допринасят финансово или с красиви мисли. Но който има желание и възможност да ни подкрепи с $5 на месец, може да го направи тук като си смени абоната на платен.
Отзвука от първият ми пътепис „Шах от тесто“ в новата поредица „Когато пътуваш“ миналата седмица беше много силен. Благодаря на всички, които писаха. Учителката в Словакия каза, че е прочела пътеписа на децата. Те пращат поздрави.
Подготвям пътепис от Будапеща, Англия и Ирландия за другата седмица.
Предавам щафетата на Петър. Приятно четене.
До нови срещи по широкия, вече малък свят!
Богдан
Ротондата Св. Георги
ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОЗИ ПЛАКАТ? Все още е възможно да бъде намерен из София. Той е част от серия плакати, които представят столицата в добра светлина по повод провелото се Председателство на Съвета на ЕС през 2018г. Точно този плакат, „Толкова антична София!“ е посветен на културното-историческото наследство на града. За да илюстрира темата е избрана малката ротондата Свети Георги - обгърната в опияняваща и пулсираща светлина, която хармонира с топлата ѝ червена зидария.
Макар в София да има един куп други емблематични сгради, които биха могли да представят същата тема, ротондата ги бие всичките! В този брой ще развия три железни аргумента, за да Ви убедя, че няма по-подходяща сграда от нея, която да представи София като град с древни корени.
1. Старейшина
Ротондата Свети Георги е най-старата сграда в София. Запазена е от античността до сега без да е разрушавана, включително и покрива.
Построена е през IV век сл. Р. Хр. от император Константин Велики. Този император е остава в историята с издаването на Миланския едикт от 313г., с който прекратява гоненията срещу християните; с преместването на столицата от Рим в Константинопол; и с любовта си към Сердика. Известна е фразата „Сердика е моят Рим”, която се преписва на него. И наистина, Константин често е резидирал в града със семейството си. Една четвърт от укрепената територия е била преустроена за императорска резиденция, която днес е известна под името “Константинов квартал”. В нейните очертания влиза и ротондата.
За всеобщо разочарование, по-голямата част от „Константиновия квартал“ се намира под съвременните сгради. Единствено във вътрешния двор на Президентството могат да бъдат разгледани руини от някога внушителния комплекс: просторни зали, с подово отопление; колони; фрагмент от улица. В контраст на този археологически пейзаж тип каменна градина, се издига ротондата - цяла, завършена постройка, незасегната от никакво разрушение.
В най-нови времена, ротондата Свети Георги е обградена от всички страни с масивните крила на Ларгото - правителствения комплекс на бившата социалистическа власт. Тя стои отдръпната от активния градски живот и може да ни се стори самотна, даже задрямала. Проходите с колони към вътрешния двор, служат за архитектурна рамка, която насочват вниманието към нея. Монотонните фасади с безкрайни редици от прозорци са неутрален фон, на който изпъкват топлите червено-оранжеви цветове на тухлена ѝ осанка. Приближавайки се, посетителят влиза в представителна зала под открито небе и застава пред нея, старейшината.
2. Служител
Ротондата Свети Георги не е музей. Тя продължава да служи на софиянци като храм в дух на традиция и автентичност.
Каква е била първоначалната функция на ротондата не е изяснено с категоричност. В „Константиновия квартал“ е имало още четири ротонди (сгради с кръгла план) и три октогона (сгради с осмоъгълен план). В интериора, ротондата впечатлява с богатство от пространства, преливащи едно в друго. В план тя е кръгла с диаметър от 14 метра. Стените ѝ се разнообразяват от 4 полуцилиндрични ниши, а в оста на входа се отваря и голяма квадратна ниша (днес олтарът на църквата). По вертикала пък се разпъва купол с височина от почти 10 метра.
Първоначално се е смятало, че ротондата е била баня, поради наличието на подово отопление, но тази хипотеза е отхвърлена. Предполага се, че най-вероятно е била церемониална зала, нещо като Гербовата зала в Президентството.
През VI век е преустроена за християнски храм и до ден днешен, с някои известни прекъсвания, в нея продължава да се служи светата литургия. Знае се, че тук са били пазени мощите на Свети Иван Рилски, когато са били пренасяни два пъти в Средец. По турско време е била джамия и е имала минаре. След Освобождението е била мавзолей на княз Александър Батенберг.
Всеки паметник на архитектурата завършва живота си, когато се превърне в музей. Макар, че ротондата привлича много посетители, тя не е музей. Продължава да изпълнява ролята си на сакрално пространство. Ако имате късмет, когато минавате край нея може да чуете ангелогласни песнопения на прочутите ѝ певци.
3. Свидетел
Ротондата Свети Георги пази следи от всички историческите епохи, през които града е преминал.
Стенописите на ротондата представляват истинското ѝ очарование. Ангели, светци, пророци, сам Христос и сцени от евангелието отрупват стените и купола. Наблюдателният посетител би могъл да преброи пет живописни слоя, които принадлежат на различни епохи. Изглежда, че при всяка по-голяма историческа промяна, ротондата е била преустройвана и изписвана отново. Тези слоеве са накъсани, минават един над други, тук откриват едни образ, там скриват друг.
Първият живописен слой е най-ранният от VI век (Римска империя) от времето, когато ротондата е осветена за християнски храм. От него са запазени само няколко бледи изображения на райските градини.
Вторият живописен слой е от IХ век (Първо българско царство) и представлява най-ценният слой, защото е с най-висока художествена стойност. Към този слой принадлежат четири ангела, които облитат купола. Смята се, че ротондата е била една от легендарните седем бели църкви, които княз Борис построи в чест на Покръстването (в нейния случай, князът е наредил обновяването ѝ).
Третият живописен слой е от XII век (Византийско робство) и съдържа надпис на гръцки език, който обикаля непрекъснато по основата на купола.
Четвъртият живописен слой е от XIV век (Второ българско царство) и представлява сложна концентрична композиция в три регистъра, която е „населена“ с ангели, евангелисти, 22 старозаветни пророка, видимо увлечени в разпалена дискусия, и Христос Пантократор в зенита на купола.
Петият живописен слой е от XVII век (Османско робство) когато ротондата е преустроена за джамия. Турците я знаели като „Гюл джами“, розовата джамия, заради цвета на тухлената зидария. По-ранните стенописите са покрити с мазилка, върху която са изрисувани само растителни декорации. След Освобождението този живописен слой е премахнат, но малък участък от него все още може да се види. ■
Ако темата за културно-историческото наследство Ви е интересна, запишете се за подкаста на