Ролята на пресата в един филм
Ролята на пресата в един филм
Похват за отразяване на мащаб в киното (Нелинейно филмово училище #7)
Здравейте от слънчев Сиатъл!
Днес ще ви запозная с още един аспект от постпродукцията на новия ни филм СПИЦА - изработката нa вестници. Каква роля играе пресата във филма?
Но нека да започнем от началото:
С Христофор Балабанов се запознахме през 2019 година по време на турнето с филма ТАМ. Христофор е графичен дизайнер, фотограф, а тогава беше записал да учи кинорежисура в Нов български университет при професор и български кинорежисьор Георги Дюлгеров. Г-н Дюлгеров печели наградата „Сребърна мечка“ на престижния фестивал Берлинале в Берлин през 1978-а за филма си „Авантаж“.
Фори, както му викаме накратко, направи дизайна на камерата-човече за продуцентската ни къща Filmabee.
А 2022 година, Христофор ме придружи като фотограф из България по време на прожекциите на „Кавал парк“.
Лятото на 2023 година наехме Христофор да снима и прави видео по време на снимачния период на игралния филм „Не затваряй очи“. Повечето снимки от снимачната площадка, които ще публикуваме, когато дойде момента за реклама, ще са негови.
Христофор е всестранно развита личност. Той работи от ателието си в центъра на Пловдив до Главната, а вечерите се прибира на село - в Брестовица, в къщата, която сам възстановява и надгражда.
С голямо удоволствие му се обадих преди два месеца да го поканя да работи по СПИЦА. Обикновено се чуваме на Вайбър - аз докато разхождам кучето сутрините, а той докато играе със сина си преди „Сънчо“…
- От каквото имаш нужда, ще го направя - ми казва.
- Имаме нужда от изработката на 9 вестника, които да отразят мащаба на пътуването на Руди в САЩ през 2010 година.
- Истински ли ги искаш?
- Не. Стилизирани.
- Ще се печатат ли?
- Да. Екипът, който ще ги анимира, иска да ги разпечата и снима.
Така се започна обсъждане на шрифтове, хартия за печат и други детайли. Аз започнах да качвам примери на щатски вестници в платформата Trello, в която работим от началото на годината. Там споделих и текстовете за вестниците.
Въпреки че повечето от текстовете във вестниците ще се видят за 1/10 от секундата, а някой въобще може да не се видят, аз реших да обърна внимание на всеки детайл от вестника. Снимките отдолу отразяват нашето сътрудничество, а текстът на български пояснява част от написаното във вестника.
Вестникът е от град Бърнаби в Канада, където Руди служи 30 години като пожарникар. Под снимката на Руди как кара колело е заглавието: Гласът, който пътува във Вселената. Снимката е на златната плоча от совалката „Вояджър“. В нея песента „Излел е Дельо хайдутин“ на Валя Балканска пътува из Космоса с идеята да запознае извънземните с нас човеците.
След заглавието и снимката на Руди отгоре следва логото на баскетболния отбор „Сиатъл Супер Соникс“ и статия, която си измислихме за отбора. Аз им бях голям почитател, а ‘96-та, само една година след като пристигнах в Сиатъл, ги гледах на финала да играят срещу „Чикаго Булс“ и Майкъл Джордън. Другата статия във вестника е измислена рецензия на краткия ми филм „Слушай“.
В този измислен вестник от град Портланд рисунката на гъските е на Марина Иванова - 21-годишна художничка от България, която работи над графиките и скиците за СПИЦА. Ще ви запознаем с нейното изкуство по-късно тук.
Тук под снимката на Руди и статия за неговото фалшиво портмоне, е заглавието: Сбогом на Американския мол и статия за една друга американска мечта…
За вестника от Сан Диего ми хрумна идеята да отразим американеца Базилио, който заедно с Културно общество ПЧЕЛА и още една дузина доброволци организират Балканския фестивал в Сан Диего. Рисунката е на българската художничка Мариана Калъчева.
На снимката в този вестник от Тексас е кадър от филма на Руди с фермер, който спасява живота му. А под снимката е статия за филма „Деликатесен“ от блога на нашия оператор Матю Скала. Ако четете на английски може да прочетете цялата статия тук.
Вече, когато гледате филма СПИЦА един ден, ще знаете малко повече за творческия ни процес и изработката на вестниците в него!
Тази пролет Христофор се дипломира в НБУ, специалност „Кинорежисура“. Поздравления, Фори!
Останете с вдъхновение и здраве,
Богдан
Един приягел и художник - Любо Хранов - истински и типичен представител на пловдиската бохема ми се обади един ден и каза "Фори, трябва да те запозная с един пич, той е режисьор от Америка." И дойдоха в ателието, беше приятна среща, гледахме филми на Богдан и си говориме. После си тръгнаха, а аз се замислих: "Колко странно, все едно не се виждаме за първи път, а се познаваме от деца."