Тази част ми е любима! Разговорите с публиката ме зареждат, реакциите - вдъхновяват.
Преди да гледате видео материала: отзиви от публиката - малко впечатления от България…
Алиякунка
Вървя през подлеза в Пловдив, на път за Главната. Дама, спряла пред магазин, говори високо, страстно, по телефона: “Аз обичам, когато имам разговор с някой, човекът срещу мене да бъде сериозен, а не някаква си алиякунка!”
Внимавай с климатика
С адвокатката сме в банката да отворим сметка за продуцентската къща ФИЛМАБИ в България. Докато служителката ни обслужва, разбирам от адвокатката, че всъщност да си на климатик постоянно е опасно. Получават се шипове и обездвижване. Приятелката ѝ, само на 38 г., в момента е в болницата заради климатика, които духал постоянно.
Всички ми се радват, че отварям фирма в България. Но банковата чиновничка ме предупреждава: “Трудно ще си намерите читави хора за работа в България.” Усмихвам се и заявявам, че вече съм намерил читавите хора.
В същия ден, таксиметровият шофьор ми разказва за две деца на път за морето. Пътували с климатик в колата. Слизат на плажа. Едното умира от шок на системата. Другото едвам го спасяват.
В Пловдив съм и е голяма жега.
Левски, ЦСКА и ескалатора
Пловдив. Дядо говори на щерка си: “Нашият отбор няма никакъв шанс срещу Левски и ЦСКА.”
Спомням си за моя дядо Йосиф, който ми правеше масаж на ръцете докато в София, на една пряка от стадион “Васил Левски”, гледахме мач на черно-белия телевизор. Дядо умееше да псува.
Напред във времето, в 21-ви век, в търговския център съм. Ескалаторът ми прави впечатление - спира, когато няма хора. В Сиатъл ескалаторите непрестанно цъкат нагоре-надолу.
Магаре
На път за Шипка за втората прожекция на “Кавал парк.” Нощ. Мрак. Чичо Митко, който сме наели за превоз ми разказва как е завършил психология. Там се е научил да запазва спокойствие.
Минаваме покрай едно магаре, излязло за вечерна разходка. Сам-самичко.
“Свободен движещ се елемент!” подхвърля чичо Митко…
Кметицата
В Шипка сме посрещнати от Кметицата. Преди филма нарежда три стола отпред. Кани ни с Васко Денев да седнем, и ми прошепва: “Аз ще съм в средата.” И сяда в средата.
След филма, кметицата ни връчва грамоти. С Васко очакваме да си поговорим с публиката. Но кметицата решава, че трябва да разкаже за предстоящите тридневни празници за Богородица. Всеки ден се описва подробно, както и коя улица ще е затворена и кой рейс няма да минава от еди-къде си. “Моля, кажете на приятелите си за промяната в публичния транспорт.”
Приятно гледане!
Богдан
Публиката споделя
Изключително ме трогна присъствието на младите хора като тези две момчета
Бабата или прабабата - не си спомням, на момчето с очилата е една от основателките на събора през 1965 година.
Главен продуцент на филма е Българско Общество ПЧЕЛА
Калин Крумов представи ПЧЕЛА на премиерата и има послание за Вас!
П.П.
Ако някой от вас знае какво е “алиякунка,” моля да ми пише!