Потоп и надежда
Планът ще се промени (Нелинейно филмово училище #3)
Под мен е някакъв континент. Нямам представа кой точно. Но разпознавам Земята; разпознавам град, проснал се до бездънния хоризонт. Обръщам поглед и гледам безпомощно как океанът поглъща скали и почва, поглъща живот, начало и край.
Водата засмуква огромни късове от града. И той изчезва пред очите ми. Mегаполис, възхвала на прогреса. Ню Йорк, Токио, Париж, Дубай, Рио, Рим... обединени в едно като паметник на човечеството. Ужасяваща равносметка. Океанът, предполагаемото рождено място на човешкия род, съска: Светът е пъзел!
Водата унищожава общата картина, пъзелът рухва. Парче след парче, квартал след квартал, един милион души, после още един... Но къде са бягащите по улиците хора, крещящи ужасено? Къде са сирените, къде е мобилизираната войска със своите герои? Единствено тихо, методично поглъщане на нашето битие и време. Водата, като нещо живо, се надига и безразлично обръща реда в хаос, а скоро след това хаоса в ред. Единствено гладката морска шир помни.
Стоя над рухващия град и си представям как водата нахлува в дробовете ми. Няма надежда. Няма измъкване от тази задушаваща нравствена хватка. Скоро водата ще ме застигне. Изправен на покрива на възможно най-високата сграда, аз ще коленича. Ще коленича пред неизбежния потоп и ще потъна. Ще потъна в нашето „имало едно време“.
Помня как се събудих от този сън обзет от отчаяние. Бях станал свидетел на един свят лишен от надежда. Нашият свят. Твърде тягостно за мен чувство; непосилно ми беше да го извадя на светлина и да го осмисля.
Но имаше в съня ми и още нещо: Като гледах как водата приижда и неумолимо поглъща всичко, аз реших да тръгна през рухналия град. Да търся надежда. Хванах жена ми Мария за ръка и двамата заедно поехме по пътя.
***
(Разказът е на Богдан Дарев. Превод от английски Николета Хаджикосева. Редактор Нели Дарева. Снимките отдолу от снимачната площадка са на Христофор Балабанов.)
Този сън ми се яви в навечерието на българския православен празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, чиято майка е София – мъдростта. Току що се бях върнал в Щатите от България, където приключихме първата част от снимките на нашия игрален филм „Не затваряй очи!“
Чувството на безнадеждност не ме напусна и на следващия ден. Същевременно бях изпълнен с удивление от загадъчния начин, по който сънят ми показа пътя напред. Път, предопределен от вяра, надежда и любов.
Снимането на един филм не е по-различно. Заснехме част първа на малък бюджет, с помощта и добрата воля на колеги, приятели и познати. В момента търсим инвеститори и добродетели, които ще помогнат да съберем парите необходими да заснемем втората част на нашия филм. Поели сме обмисления риск да поканим за участие някои от най-добрите български актьори на всички времена. За щастие, те се влюбиха в сценария, точно като мен само няколко месеца по-рано. Вярваме, че заснетите кадри с тях ще ни помогнат да наберем допълнителните средства. При желание ще ви кажа как може да се включите в следващите бюлетини. Засега обаче ми стига - на мен, продуцента, чиято работа е наполовина свършена, - стига ми, че избрах да вървя с вяра напред.
Този мой сън ми напомни също и как по чудо целият наш екип се размина с едно огромно бедствие. Седмици преди планираните снимки бяхме избрали Синеморец, Ахтопол и плаж на Южното Черноморие в България. Бяхме вече готови да поемем натам, когато узнахме за бедствените наводнения в тази част на страната.
Трагедията сполетя района в понеделник, отне няколко човешки живота, много къщи и мостове бяха сринати, много пътища бяха непроходими... Размина ни се за малко благодарение на сложния снимачен график. (Графикът на снимки изисква прецизно съобразяване с редица фактори - ангажименти на актьорите, дали се снима през деня или през нощта, достъп до мястото на снимки и още много много други.)
Наложи се екипът ни да реагира в рамките на един ден. Трябваше да се намери подходящо селце и плаж за снимки някъде нагоре по Северното Черноморие. Трябваше да се намери подслон за 40 души - екип и актьорски състав. Трябваше да се организира придвижването на хората и техниката...
Впечатляващо беше, че нашият асистент, Сашо, тръгна натам рано сутринта в сряда и успя да подбере места за снимките ни в петък. За наш късмет, - но не и за този допреди недостъпен и девствения плаж, който използвахме, - миналата година Дисни го били избрали за един от техните филми. Те разширили и асфалтирали отрязъци от местния черен път, за да осигурят достъп до плажа на камиони със снимачна техника и други превозни средства.
Благодарение на Дисни успяхме да заснемем сцените по план, но на ново снимачно място.
Три дни след наводненията, дори след като се преместихме 5 часа път на север, морето все още беше в стихията си.
Снимачният график включваше и една сцена, която беше много трудна за снимане. Няма да разкривам нищо повече за нея, така че елате да гледате филма.
Част от нашия екип от 35 души. Останалите чакат в ремаркета и миниванове. По-рано през деня ни заваля сериозен дъжд.
Авторът Мартин Ралчевски адаптира сценария по книгата си. Той дойде на снимачната площадка от Англия, където живее.
С Мартин и неговия син, който учи кино. Нищо не може да се сравни с тръпката да бъдеш на снимачната площадка!
Във филма участва една от най-големите български актриси на своето поколение Мария Каварджикова.
Докато се разхожда в почивката, г-жа Каварджикова се обляга на този дънер. Режисьорът (той желае да остане анонимен докато не завършим снимките) я вижда. Заснехме невероятна нова и изцяло импровизирана сцена.
До следващия път с вашия кореспондент Богдан, от първите линии на снимачната площадка!
Богдан
П.П. Ако четете редовно “Завръщане”, ви препоръчвам приложението за мобилен телефон.