Полетът мина плавно
Здравейте, приятели!
Полетът мина плавно. Сиатъл-Истанбул-София. John Wick 4. Страхотно осветление и похват на снимане. Спане за 5-6 часа. Слушах „Бобок“ на Достоевски и „Себелюбивият великан“ на Оскар Уайлд. Аудио програмата беше разменила авторите. Достоевски беше писал за великана, а Уайлд за Бобок. Започнах да чета „Записки от подземието“ на Достоевски.
Някои знае ли как да слагам „долни и горни“ кавички на apple клавиатура?
В Сиатъл беше голяма жега преди да тръгна. Вечерите с Ава писахме романа ми в парка. По два-три часа на поляната на сянка докато тя гони топката, а аз буквите.
През деня пиша в едно кафене до нас. От среща на стълба видях тази снимка. Жената в нея гледа към кафенето, как хората влизат и излизат цял ден. Каквото има да им казва, го казва с поглед.
Прочетох „На Западния фронт нищо ново“. Останах разтресен. Всеки трябва да прочете тази книга. Авторът, Ерих Мария Ремарк, се е бил в Първата световна война.
Романът започва с изречението: „Тази книга не е нито обвинение, нито изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, унищожено от войната – макар и оцеляло от нейните снаряди.“ - Укипедия
Последните два месеца подготвям нов документален филм. Казва се „Спица“. Тук сме с част от екип на филма.
А тук сме с писател и сценарист Мартин Ралчесвки и продуцент и режисьор на игралния български филм „Не затваряй очи“. Аз съм му криетивен продуцент. Част първа от снимките започва тази събота. Планувам да пиша по-често от снимачната площадка. Вярвам, че ще ви е интересно.
Кучето е върха. Редовно ми напомня да си играя. Нося нейна любима кучешка бисквита чак от Сиатъл. Намерих я в джоба си.
Всеки път когато тръгна на някъде, ме изпраща на прозореца. Надявам се и вие да си имате някой верен другар да ви изпраща по широкия свят!
