ЗАВРЪЩАНЕ с Богдан Дарев

Share this post
Парадокса Чък Норис
www.zavrashtane.com
Творец

Парадокса Чък Норис

разказ

Богдан Дарев
Nov 25, 2021
Share this post
Парадокса Чък Норис
www.zavrashtane.com

Обърнах етикета, сложих си очилата и започнах да чета съставките:

  • 10% от Чък Норис

  • 20% от Арнолд Шварценегер и Жан-Клод Ван Дам, защото те са емигранти, успели в Америка. Общо 40%.

  • 20%, разпределени между Силвестър Сталоун, Чарлс Бронсън и Брус Уилис.

  • 10% от други герои, като Матмартиган от „Уилоу”. (Като него, и аз бях влюбен в Сорша!)

  • 19% процента от баща ми, майка ми, комунистическа България и училището ми.

  • 1% от Богдан! (Ура! Има наджеда!)

Първият филм на Чък Норис, който си спомням, е „Око за око”. Гледах го едно лято, някъде към средата на 80-те. Намирах се в бара на хотел „Добруджа” на Албена. Било е два или три сутринта. Кабарето на горния етаж беше свършило отдавна. Както и танците. Бях изпил поне няколко бутилки Кока-Кола. Очите ми сълзяха от цигарения дим, но аз бях зяпнал телевизора и се изживявах като Чък Норис. Вероятно съм бил между седем и десетгодишен.

Първият филм на Арнолд Шварценегер, който си спомням, е „Командо”. Гледах го на някакъв купон може би през '88-а. А първият филм на Силвестър Сталоун, който гледах, е „Рамбо”. Въобще не се сещам кога и къде го гледах, но пак е било по онова време.

Видеотеката беше само на минути от апартамента ни в София. Открих Жан-Клод Ван Дам и той ми стана любим веднага. „Лъвско сърце” ме подготви за тежкия емигрантски живот, който ме чакаше.

През 1992 година отидохме да живеем в Атина, Гърция. Там започнах да тренирам бойни изкуства - нищо чудно, нали? Денят ми започваше в 6:30 сутринта с тай чи на покрива на българското посолство, където живяхме една година. В 19 ч. бях на тренировки, първо Шотокан карате, а после две години Окинава те тай карате до. На втората година взех черен колан. Състезавах се. Печелих. Имах само една загуба. Чувствах като Роки. Стилът ми беше по-различен, защото бях изчел всички книги на Брус Ли. Тренирах допълнително и вкъщи, с тежести на ръцете и краката. Припомнете си с какво беше известен Жан-Клод Ван Дам. С неговите безупречни шпагати, разбира се! Имах машина, на която сядах и докато гледах филмите му, навивах една ръчка и така малко по малко краката ми се разпъваха. Научих се да правя и двата шпагата - мъжкия и женския. Дори между два стола, също като Жан-Клод!

Погледнах живота си и се запитах до каква степен съм го живял аз, а не Чък Норис. Или Арнолд, Сталоун, Жан-Клод. Забравих да спомена Чарлс Бронсън и Брус Уилис (Бях гледал „Умирай трудно” поне десет пъти на кино.) И знайте, че планувам да умра трудно... Цялото ми детство беше пълно с лоши хора. Ако не ми вярвате, гледайте всички филми, които споменах по-горе. Гледах трейлърите, докато пишех, и ме напуши голям смях. Лесно е да се смее човек, обърнат назад.

Запознайте се с екшън героя Богдан. От малък той спасява света, жените и децата! Живее сам, затворен в себе си. Дори да е женен и да има приятели. Винаги е нащрек. Спи леко. Разбирате, нали? Отвсякъде дебне опасност. Неговата воля и къртски труд ще накарат враговете му да замълчат. Неговата дисциплина е като едно куче. Обича го безусловно и му се подчинява безпрекословно. Обаче в неговата преданост, той надминава кучето. Защото в името на каузата, героят Богдан може да гладува, в ум и в тяло, много по-дълго от едно си никакво куче.

Обаче, ако запитате враговете му те ще разкажат съвършено друга история. Богдан е най-големият си враг и вредител. Неговата ценностна система е твърда като стомана - няма място за противоречия. Ще става каквото той каже. Ако не ви харесва, вратата е отворена. На добър час! Неговата свръхумственост разделя света на победители и губещи. А в действителност няма победители и губещи. Има само хора. За да се предпази от провала и неуспеха, той търси грешките на всеки и във всичко. За да спаси света, той трябва първо да открие грозотата в него. Той сравнява настоящето с миналото, само и само, винаги да е с една стъпка по-напред от бъдещето. Обича с условия. Иначе как ще предпази любимата си от нещастие?

Живее в абстрактен свят, който постоянно захранва образа му на „отхвърлен”.

Да не говорим колко уморен е екшън героят Богдан от спасяването на света. Ама направо е съсипан. Писането на „Дългите дни на нощта” от 2010-та се беше превърнало в огромна тежест, защото този негов роман трябваше да спаси децата, които го четат. Да защити техния чист свят. Нищо чудно, че още го пише. Какво голямо бреме! Жан-Клод и Арнолд да пишат роман за деца, на който Чък Норис, Сталоун, Бронсън и Уилис са редактори...

П.П.

Част от прозренията екшън героя Богдан станаха възможни благодарение на семинар в Landmark Forum. Нучете повече тук.

Share this post
Парадокса Чък Норис
www.zavrashtane.com
Comments
TopNewCommunity

No posts

Ready for more?

© 2023 Богдан Дарев
Privacy ∙ Terms ∙ Collection notice
Start WritingGet the app
Substack is the home for great writing