Парадокса Чък Норис

разказ

Обърнах етикета, сложих си очилата и започнах да чета съставките:

  • 10% от Чък Норис

  • 20% от Арнолд Шварценегер и Жан-Клод Ван Дам, защото те са емигранти, успели в Америка. Общо 40%.

  • 20%, разпределени между Силвестър Сталоун, Чарлс Бронсън и Брус Уилис.

  • 10% от други герои, като Матмартиган от „Уилоу”. (Като него, и аз бях влюбен в Сорша!)

  • 19% процента от баща ми, майка ми, комунистическа България и училището ми.

  • 1% от Богдан! (Ура! Има наджеда!)

Първият филм на Чък Норис, който си спомням, е „Око за око”. Гледах го едно лято, някъде към средата на 80-те. Намирах се в бара на хотел „Добруджа” на Албена. Било е два или три сутринта. Кабарето на горния етаж беше свършило отдавна. Както и танците. Бях изпил поне няколко бутилки Кока-Кола. Очите ми сълзяха от цигарения дим, но аз бях зяпнал телевизора и се изживявах като Чък Норис. Вероятно съм бил между седем и десетгодишен.

Първият филм на Арнолд Шварценегер, който си спомням, е „Командо”. Гледах го на някакъв купон може би през '88-а. А първият филм на Силвестър Сталоун, който гледах, е „Рамбо”. Въобще не се сещам кога и къде го гледах, но пак е било по онова време.

Видеотеката беше само на минути от апартамента ни в София. Открих Жан-Клод Ван Дам и той ми стана любим веднага. „Лъвско сърце” ме подготви за тежкия емигрантски живот, който ме чакаше.

През 1992 година отидохме да живеем в Атина, Гърция. Там започнах да тренирам бойни изкуства - нищо чудно, нали? Денят ми започваше в 6:30 сутринта с тай чи на покрива на българското посолство, където живяхме една година. В 19 ч. бях на тренировки, първо Шотокан карате, а после две години Окинава те тай карате до. На втората година взех черен колан. Състезавах се. Печелих. Имах само една загуба. Чувствах като Роки. Стилът ми беше по-различен, защото бях изчел всички книги на Брус Ли. Тренирах допълнително и вкъщи, с тежести на ръцете и краката. Припомнете си с какво беше известен Жан-Клод Ван Дам. С неговите безупречни шпагати, разбира се! Имах машина, на която сядах и докато гледах филмите му, навивах една ръчка и така малко по малко краката ми се разпъваха. Научих се да правя и двата шпагата - мъжкия и женския. Дори между два стола, също като Жан-Клод!

Погледнах живота си и се запитах до каква степен съм го живял аз, а не Чък Норис. Или Арнолд, Сталоун, Жан-Клод. Забравих да спомена Чарлс Бронсън и Брус Уилис (Бях гледал „Умирай трудно” поне десет пъти на кино.) И знайте, че планувам да умра трудно... Цялото ми детство беше пълно с лоши хора. Ако не ми вярвате, гледайте всички филми, които споменах по-горе. Гледах трейлърите, докато пишех, и ме напуши голям смях. Лесно е да се смее човек, обърнат назад.

Запознайте се с екшън героя Богдан. От малък той спасява света, жените и децата! Живее сам, затворен в себе си. Дори да е женен и да има приятели. Винаги е нащрек. Спи леко. Разбирате, нали? Отвсякъде дебне опасност. Неговата воля и къртски труд ще накарат враговете му да замълчат. Неговата дисциплина е като едно куче. Обича го безусловно и му се подчинява безпрекословно. Обаче в неговата преданост, той надминава кучето. Защото в името на каузата, героят Богдан може да гладува, в ум и в тяло, много по-дълго от едно си никакво куче.

Обаче, ако запитате враговете му те ще разкажат съвършено друга история. Богдан е най-големият си враг и вредител. Неговата ценностна система е твърда като стомана - няма място за противоречия. Ще става каквото той каже. Ако не ви харесва, вратата е отворена. На добър час! Неговата свръхумственост разделя света на победители и губещи. А в действителност няма победители и губещи. Има само хора. За да се предпази от провала и неуспеха, той търси грешките на всеки и във всичко. За да спаси света, той трябва първо да открие грозотата в него. Той сравнява настоящето с миналото, само и само, винаги да е с една стъпка по-напред от бъдещето. Обича с условия. Иначе как ще предпази любимата си от нещастие?

Живее в абстрактен свят, който постоянно захранва образа му на „отхвърлен”.

Да не говорим колко уморен е екшън героят Богдан от спасяването на света. Ама направо е съсипан. Писането на „Дългите дни на нощта” от 2010-та се беше превърнало в огромна тежест, защото този негов роман трябваше да спаси децата, които го четат. Да защити техния чист свят. Нищо чудно, че още го пише. Какво голямо бреме! Жан-Клод и Арнолд да пишат роман за деца, на който Чък Норис, Сталоун, Бронсън и Уилис са редактори...

П.П.

Част от прозренията екшън героя Богдан станаха възможни благодарение на семинар в Landmark Forum. Нучете повече тук.