Най-богатият човек във Вавилон

уроци за живота

Ех, щo нямаше някой да ме научи като малък на правилно отношение към парите! За жалост, нито учителите, нито родителите ми не направиха опит да ми разяснат нещата. А може би и те не са били наясно.

Сам си се учех. От киното...

Но я сега си припомнете последния филм, където сте видели щастлив богаташ. Филм, в който богатият герой да не е имал любовница или няколко, или жена му, гримирана до полуда, да не е пушила яко. Богаташ, който да не е злоупотребявал с алкохол и наркотици. Децата му са все мързеливи и разглезени, карат се непрекъснато, ненавиждат се.

Батман е богат самотник. Всички на Уол Стрийт са вълци. Робърт де Ниро и Джо Пеши забогатяват чрез престъпност. И списъкът продължава.

Гледах аз, гледах и моят подрастващ мозък, влюбен до полуда в киното, си направи следните заключения:

  1. ПАРИТЕ = наркотици, изневери, депресия... Живот, обречен на самота

  2. ПАРИТЕ = неравенство, беднотия, зло

  3. ЛИПСАТА НА ПАРИ = празен стомах, но пък ВЕЛИКО изкуство

Намерих няколко потресаващи примера свързани с парите тук (на английски) в статия на Алисън Кийн:

Ван Гог е казал: „Не мога да променя факта, че рисунките ми не се продават. Но ще дойде ден, когато хората ще оценят, че те струват много повече от боите, с които са нарисувани." Останал без пукната пара, Ван Гог се самоубива през 1890-та. На 37 години.

Въпреки, че имал меценати, Йоханес Вермеер никога не  правел много пари от изкуството си и е живял на ръба на бедността. Оставил семейството си затънало в дългове, когато умира на 43 години.

Едгар Ален По не е изкарвал достатъчно та да изхранва семейството си. Опитите му да издава собствено списание или да работи за други журнали се провалят. До края на живота си е нямал късмет с парите.

Бях в София, на Двореца на културата, чаках да се срещна с приятел, когато едно младо момче ме приближи. Предложи да ми продаде книгата „Най-богатият човек във Вавилон". Книгата е публикувана за първи път през 1926-та година

Една седмица по-късно свърших да я чета в Лилково - селото от началните кадри във филма ми ТАМ. Бях сам, с планината за другар, звездите за одеяло и тишина на битието, за която очевидно бях забравил.

За първи път, без да се чувствам обсебен от парите, за следващите три дни размишлявах над отношението си към тях. Една от нощите, насън, наблюдавах как умът ми прехвърля уроците от книгата. Един от тях ме удари като гръм от ясно небе:

Спестявай поне 10% от твоя доход.

Все така насън прелетях обратно към дните, когато продавах вестници на площад Славейков в София. Беше през 90-та. Бях на 13 години. Видях се как работя като готвач на 17 години в Америка. После като сервитьор, барман, управител на ресторант, кинопродуцент и режисьор на свободна практика.

Ако бях спестявал само по 10%, щях вече да си пиша първата книга на спокойствие и, със сигурност, щяхме да имаме много по-малко стрес.

Отворихме спестовна сметка за Иглика, моята доведена дъщеря, защото тя ни сподели, че има притеснения, свързани с парите, или по-скоро с липсата им. Иглика е на четиринайсет години. Искаше да спести спечеленото. Да си държи част от парите малко по-надалеч от примамливото чекмедже на бюрото си. Вярвам, че е попила част от неврозата за пари от нас.

Решихме, че занапред ще си създаде навика да спестява поне 10% от парите, които изкарва. Без значение дали ще е от градинарство за майка ми, работа с мен или пари, дадени й като подарък по един или друг случай. Междудругото, Иглика направо сияеше в банката! Всички бяхме там да отпразнуваме момента. Мисля, че вече подозирате коя книга ще трябва да  прочете преди да си вземе дебитна карта.

Благодарен съм на младежа, че ми продаде книгата. И за силата, отвъд нас, която ни притегля един към друг. И за децата ни, които ни вдъхновяват да прилагаме уроците, с които ни дарява животът и така  да бъдем пример за тях.

Абонирайте се

Share