На гала перона в България

Всичко бе спокойно...

На перона съм. Чакам влака за София. Идва от Бургас, спира за мен и малкото момче, което изпуска телефона си. Гълъбите литват. Докато то гледаше в екрана, всичко бе спокойно.

Баба вади мокра кърпичка. Става и започва да бърши прахта от обувките на внучката си. А детето стои като на пиедестал. Бабата отива да изхвърли мократа кърпичка, внучето сяда на мястото ѝ. Бабата пали цигара. Аз ѝ отстъпвам мястото си. В дима от цигарата ѝ пристига влак. Тя ме пита:

- За София ли сте? Този е за Варна.

Нямам нищо против да отскоча до любимата Варна и морето, но няма да е този път. Пристигнах в България преди три седмици. Тръгвам си утре. А само преди дни се състоя гала премиерата на филма ни „Не затваряй очи“, на който съм продуцент.

Снимахме се с малка част от екипа в ден, който беше голям празник за моята филмова кариера. Ден, дарен от Божията промисъл, оформен от малки чудеса и неуморен труд. Плод на усърдна, фокусирана работа и чудеса, които живеят в сърцата и умовете на всеки, който посвети последните две години от живота си на този филм. Благодаря ви!

Припомням си да не затварям очи за важните моменти в живота и за хората, които ни помагат да ги постигнем. Един от тези хора в моя живот е тъщата ми.

Пловдив, два дни преди гала премиерата, тъщата скролва Фейсбук докато закусвам. Чете. Леонардо да Винчи бил син на извънземен и на голям земен червей.

- Ццццц – цъка тъщата и добавя. - Гледай какви ги пишат. Чалгата ги е ударила в главата много яко.

Престоят ми в Пловдив е кратък, но динамичен. Обичам да съм сред хората. Нон-стопа до апартамента се казва Майна Стоп. Там пенсионери очакват „Не затваряй очи“ с нетърпение – разбрали са от тъщата. Днес обсъждат приемането на еврото в България. Никой не знае как това ще е от полза за тях – възрастните, които са изградили България, лев по лев. Два дни по-рано мой приятел ми споделя:

- Нали милиони българи работят в чужбина и захранват икономиката ни с парите, които пращат в България всеки месец? Като се обезцени лева, какво правим?

Нямам отговор. Може би ще ни е трудно, ще има криза в България, но народът няма да бяга в чужбина, си мисля. Не съм икономист, правя кино. А пенсионерката, седнала до мен, продължава:

- Завчера чистих цял ден. Отворих прозореца да се проветри за два часа. Лягам на дивана. Зяпам телевизора. Поглеждам прозореца и гледам два пръста мръсотия. Та нали чистих само преди малко.

- На всеки се падат по две коли, та и на децата по една – приглася дружката й.

- И ние го дишаме всичко това.

Слушам и си мисля за култа към колата в САЩ. Познат ми е до болка.

- Къде ще ги турят тези коли като вече не им требват? - отпива от кафето си възрастна дама с боядисана руса коса. Искам да видя бялото в косите ѝ. Но тя го крие...

На същия ден се подстригах в бръснарница, която се държи от младо и работливо момче с две татуировки. На едната е изписано: По-добре да те мразят за това което си, от колкото да те обичат за това което не си.

Показах му снимка на Дейвид Линч.

- Бих искал такава прическа…в негова чест.

Линч, голям кино режисьор, който ме е вдъхновявал многократно, почина преди две седмици. В киното той винаги е бил себе си. Не знам дали е имал татуировки.

Докато ми оформя брадата, се чува песента на рапъра Еминем: Имаш ли шанс, хавани го. Не го пускай. Култова песен от онова време, когато пристигнах в Америка. Мисля си за пускането на филма ни по кината от петък. Това е моят шанс. Нашият шанс. Хващам го. Хващаме го. Бръснарницата се казва “Златната маймунка“. В търсачката - “Golden Monkey“.

След като бръснарят ми честити подстрижката, изпих едно дълго кафе с топло мляко и си купих костюм. “Босилка” ме облече с нови дрехи. Фирмата е българска. Дрехите се шият в Турция.

- По-качествена е изработката.

“Босилка” също ми помогна да се облекла и преобразя преди година, когато бях водещ на Коледния концерт в Сиатъл. Обичам когато си намеря търговец, който ми харесва. Обичам хубавото отношение, радвам се, когато мога да подкрепям работливите, усмихнатите, и да се връщам при тях.

Мехмед също е търговец. Лъска обувки на Главната в Пловдив. Чувам потракване. Аз му хвърлям едно око, проследявам погледа му към обувките ми. Поглеждам надолу и ме хваща срам. Много са мръсни. Не питам колко ще ми струва. Мехмед е професионалист. На възраст. Забелязвам хубав часовник на китката му. Кеф ми е да го гледам как лъска с бравадо. Главната в Пловдив е неговата сцена.

- Дай. Другата. Стъпи. Свали. Айде. Честито!

- Колко ще струва?

- 20 лева. Като нови са – кима той.

Аз пък си мисля, че с още 20 ще мога да си купя нови. Решавам да не се пазаря. Другия път ще питам колко ще струва, преди да си дам обувката на краля...

По Вайбър питах актьора Добрин Досев от „Не затваряй очи“ на коя пиеса да отида. Задължително „Одисей“. Гледах. Браво! Прекрасна игра от главния актьор. А жената на Одисей се игра от осем жени заедно на сцената. Всички говореха в нейния глас. Ефектът беше много силен. В Сиатъл съм снимал за операта, която борави с бюджет от милиони, и все пак там не успях да гледам толкова добре построена постановка. В БНР Пловдив, по време на интервю водещата Дарина Иванова ми казва да гледам „Коприна“ и „Дебелянов и ангелите“ за Димчо Дебелянов. Добрин също ми препоръча и „2084. REX“ - взех билети за мен и съпругата ми.

Припомням си да не затварям очи за жената, която е моят най-добър приятел и най-ценен съветник - моята съпруга. Щастлив съм, че мога да споделя любовта си към киното със съпругата ми Мария Апостолова, брилянтния художник на филма.

Влакът пристига. Гълъбите ги няма вече. Баба и внуче стават и клатуш, клатуш поемат по пътя си. Перонът се изпразва, а мен ме очаква гала премиера в София.

Тоалетната във вагона на първа класа е под всякаква критика, но пък влакът има прозорци, които се отварят. В Щатите съвременните влакове се правят с вечно затворени прозорци. Жалко, но със сигурност има някаква причина. Американците са много прагматични и там всичко си има причина. Дори реда на засадените дървета в един парк или една улица. В България времето е слънчево. Излизам от купето, поемам дълбок дъх и гледам замечтано през отворения прозорец. Гора. Топящ се сняг. Разбита гара. Разтурен завод. Започнат строеж на тунел. Долина. Бетон. Релси. Отново гора. Широколистна. Питам се къде се намирам. Докато има път и пътувам, е без значение...

На централна гара в София таксиметровият шофьор иска 30 лева да ме закара на десет минути път с кола до Орлов мост. Аз съм си научил урока от Мехмед, лъскача на обувки, усмихвам се и хващам метрото за две спирки. Билетчето ми струва 1.60.

На другия ден се намирам в снимка, в приказка, във филм, в живот, изпълнен с благодат и изненади. От мое дясно е първата дама на България – Десислава Радева; до нея е президента ни Румен Радев; следва самият патриарх на България - патриарх Даниил, с когото имах чест да си поговоря за филма; ко-продуцента и режисьор Николай Егерман и сценариста ни Мартин Ралчевски.

Как съм могъл да си представя, че първият ми пълнометражен филм като продуцент, заснет в България, ще предизвика толкова интерес? Филмът вече се прожектира в кината в 41 града в моята родина. Не намирам думи, с които да опиша какво означава този момент за мен след 30 години живот и работа в САЩ, през които връзката ми с България само ставаше по-силна.

Убеждавам се, че човек не трябва да затваря очи за онези, които почитат неговото изкуство, независимо от политически, идеологически или религиозни убеждения.

Когато пристигнах в София от Америка, валеше сняг. Бях взел метрото от летището до Орлов мост. Много е удобно. 1.60.

Излязох от подлеза и се озовах до зимна пързалка. Понеделник. Десет вечерта. Силна музика, цветни мигащи светлини, и хора карат зимни кънки. А то вали, та вали сняг. Много красиво. Поемам по тротоара. БАМ! Кола удря такси и го захвърля в насрещното. България - страната на екстремните емоции. Мисля си за предстоящото ми време тук. Припомням си да не идеализирам нещата.

Днес, три седмици по-късно, си обещавам да пътувам с влак по-често. Да отварям прозореца към света, нови идеи и емоции. Обещавам си да не затварям очи за силата, която носим – силата да извършим чудеса, когато изживеем кино творба с която можем да се гордеем, в препълнен киносалон, на големия екран, където надеждата никога не избледнява.

Припомням си:

НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ – бъди най-добрата версия на себе си, тук, сега и завинаги!

---

За тези от вас в България, всички кина и градове, в които ще се прожектира „Не затваряй очи“, са качени в сайта ни тук. Ако имам една молба към вас, то тя е да заповядате на кино, да гледате нашата творба и да подкрепите независимото кино в България.

А тези от вас в чужбина, разкажете на приятелите ви в България за лудия продуцент от САЩ, който живее нито там, нито тук, но прави вълнуващи за вас филми.

Прегръщам ви!

Богдан