Музиката като начин на живот

Разговор с българският филмов композитор Марио Григоров

Здравейте в неделя! Денят на Слънцето. Денят на „Зора”! В рубриката на Зорница!

В този блог ви споделям срещите си с хора, решили да следват сърцето си. Хора, които живеят и създават един по-добър свят.

Приятно четене! Благодаря ви!

Разговор с Марио Григоров, български филмов композитор от световна величина:

Срещам се с Марио в тихото, малко планинско градче Добринище в полите на Пирин планина. Там откъдето са предците му. Там, където с радост се завръща - винаги когато иска да избяга от забързаното ежедневие на големия град.

Седнали на по чаша ароматен чай, Марио започва своя разказ, а аз съм готова да се потопя в приключението на неговият музикален свят:

ИРАН

Като дете със семейството ми сме живели на различни места по света, разказва Марио. Живяхме 6 години в Иран, където хората са изключително интелигентни, дълбоки, близки до европейците. Прекарах чудесно време там.

Марио Григоров с майка си и баща си

Майка ми беше първият ми учител по пиано. Имахме роял в Техеран и си спомням как свирех много, също и със съседите. Баща ми, изключителен концертриращ тромпетист, много ми помагаше в музикално отношение. Научих персийски сравнително бързо. В края на 60-те години Техеран беше оживено и винаги горещо място.

Докато Марио ми разказва за ранните си години, сякаш почти долавям ежедневното свирене и музикалния дух настанил се трайно в семейството им. Както и оживените улици на иранската столица. Усещам уважението му към жителите на старата персийска държава в гласа му и очаквам да чуя за следващата дестинация.

ГЕРМАНИЯ

После отидохме в източна Германия, където живяхме 4 години, продължава Марио. Беше чудесно, там се научих да свиря на църковен орган и имах изумителен учител по пиано. Караше ме да свиря много произведения на Бах, в резултат на което спечелих няколко конкурси по пиано. Ако сгрешах на сцената, той ме окуражаваше да импровизирам, което беше много освобождаващо.

Ах, Бах! В главата ми зазвучават игривото пиано на изящно композираните сюити и менуети и се пренасям във времето на баловете и красивите рокли, а Марио ми споделя любимата си негова композиция:

Цигулките от произведението на Бах ме понесоха на крилата си, за да продължим с:

ВИЕНА

Виена, продължава Марио, където останахме 2 години. Учих композиция във виенската консерватория под наставленията на композитора от „20-century Fox“ Томас Кристиан Давид. Отново там за първи път учих джаз при Фриц Пауер. Виена, също както и Париж, е един от най-красивите градове в света.

А кой е Фритц Пауер? Заинтригувана, намирам негово прозиведени в YouTube. Великолепният австрийски джаз музикант определено ме впечатлява с лекотата на изпълненията си, които откривам, а красотата на Виена оставя човек безмълвен:

Прекрасната Виена

Създадох великолепни приятелства за времето, прекарано там, добавя моят събеседник.

А къде е следващата спирка в музикалното ти приключение, Марио?

АВСТРАЛИЯ

Следващата спирка в приключенията от живота ми беше Австралия. В Сидни останах 12 години, учех в консерваторията там при Дон Бъроус и се научих да карам от лявата страна. Австралийската столица през 80-те години не беше особено развит град и по някакъв начин се чувствах изолиран от Европа. За щастие отворените към живота австралийци лесно правят приятелства, начинът им на мислене и житейската им философия ми повлияха положително.

Имах късмета да свиря в подгряващата група "The Goanna Band" на няколко концерти на една сцена с Карлос Сантана.

Лицето на Марио просия при този спомен, а той продължи:

Карлос ме покани да изсвиря с него цял сет, включително „Black magic woman“. Той е известен с това, че кани млади музиканти да свирят с него. Бях на 21 години. Това бяха паметни дни.

Като допълнение учех класическо пиано с г-жа Викокурова, изключителна руска пианистка. Уроците при нея значително подобриха техниката ми, свирех много Шопен и Рахманинов. Благодарение на насоките ѝ спечелих 2-ро място в конкурса за пиано при операта в Сидни  през 1982г. Само 2 години, след като емигрирахме там. Еха!

Операта в Сидни, една от емблемите на Австралия - кораб с бели платна, събира на сцените си най-известните творци. След далечна Австралия, Марио успява да ме пренесе в друго, също толкова вълнуваща дестинация:

САЩ

Най-много години прекарах в САЩ- общо 21 години между Ню Йорк и Лос Анджелис. След като пристигнах, влязох в един магазин за пиана на Бевърли булевард в LA и се оказах с подписан договор с Уорнър Брадърс, от самия Боб Джеймс - известния джаз пианист и изпълнителен продуцент на A&R.

Както се досещате аз не знаех кой е Боб Джеймс. Пуснах отново търсачката в YouTube и открих човек влюбен в пианото и джаза. Само вижте с каква жар свири на пианото. Музиката е със сигурност начин на живот за Боб Джеймс.

Обадих се на майка ми в Австралия, продължи Марио, и развълнуван ѝ казах, че подобни неща се случват само в Холивуд. От този момент насетне в  продължение на 20 години се оказах в истинска въртележка. Свирех като подкрепящ музикант с легенди като Уинтън Марсалис и Чарли Хаден. Композирах за известни филми като наградените с Оскар - „Precious“ и „Taxi to the Dark Side“. Беше вълнуващо.

Живот, изпълнен с пътешествия и творчество на толкова различни места по света, сам по себе си е достоен за кино разказ. Като живота на онези дръзки мечтатели, следващи мечтите си, развиващи талантите и дарбите си, продължавайки смело напред. И разбира се, искам да знам:

Какво е Холивуд и с какво те обогати?

• Забележително  напреднал в технологично отношение, великолепен кинаджийски град. Брилянтен за всички, отдали живота си на киното.

• Пълен с хора, които искат да пробият - 90 000 са само регистрираните актьори, изключително конкурентно място, в което шепа хора взимат цялата работа.

• Събирателен център за много интересни, ескцентрични личности с прекрасни идеи. Всички идват в Лос Анджелис, за да пробият в киното. Хора с предприемачески умения започват да работят по много творчески проекти и като по погрешка започват да случват и други прекрасни неща.

• Хареса ми да съм част от всичко това.  Работих с Андрю Гети в един от по-късните му филми на ужасите. Също така и с Уорън Бийти, Джефри Сорос. Чрез Джон Войд се запознах и с Давид Йейтс.

Марио Григоров

И после следва? - притаявам дъх аз.

АНГЛИЯ

Лондон - именно тук, през 8-те години живот в английската столица имах възможността да си сътруднича с Дейвид Йейтс - режисьорът на сериите за Хари Потър, и ДЖ.К. Роулинг за „ Fantastic Beasts and Where to Find Them“. Беше голямо удоволствие да напиша за филма песента „Blind pig“ и да работя заедно с композитора Джейм Нютон Хауърд .

А аз си спомням как сякаш на един дъх и с огромно удоволствие изгледах филма, пренесъл ме в друго измерение:

„Фантастични животни и къде да ги открием“

Композирах също за по-късно продуцирани филми на Бил Кенрайт, включително за „Another Mother’s Son“ и „Off the Rails“ - продължава Марио.

Въпреки че Лондон е доста скъп, опитността ми там беше неоценима. След живота ми в САЩ и Австралия за мен беше невероятно да открия колко различна е английската култура. Усетих я много по-близка до европейската.

Зная, че Лондон остава в сърцето по свой неповторим начин и Марио ме върна към спомените ми за аристократичния, никога нестихващ град…

А после? - питам аз наострила слух за продължението на вълнуващия му живот.

ГЕРМАНИЯ

Накрая Берлин, където живея от 4 години. Това е последната ми дестинация, преди да се завърна в България. Разбира се, всичко може да се промени. През краткото време, прекарано тук, работих за 16 телевизионни продукции за ZDF, което е невероятно. Обожавам Берлин - град, който истински оценява музиката, чувствам се вкъщи тук. Живея в центъра и се наслаждавам на богат културен живот, който дълбоко ми резонира.

Гледка към Берлин

и разкрива:

По време на престоя си в Берлин разработих уникален стил на рисуване с две ръце едновременно и направих две изложби. Градът е огромен източник на вдъхновение за мен и съм дълбоко мотивиран от творческата среда тук.

Всичко това ме обогати наистина много и допринесе за човека, който съм сега.

Има ли случка от обикновения живот, която те е извадила от него и те е насочила по пътя ти?

Животът ми е всичко друго, но не и обикновен. Имал съм толкова много изненадващи моменти, че ми е трудно дори да проследя колко пъти съм се местил в различни държави. Адаптирам се към нови начини за композиране и работа по проекти,  с хора, ситуации. Всеки път, когато работя по нов филм, дори с вече познати клиенти, никога нищо не е същото. Това ме затруднява в ученето от грешките от миналото или в надграждането на минал опит. Изискванията по композирането на нова музика и навигирането в новия процес на всеки от филмите, не ми оставят време за отегчение. Нито пък мога да разчитам на използването на предишни мои работи. За разлика от всяка друга професия, в която можеш да предвидиш какво те очаква или как да подходиш, аз откривам по нещо ново буквално всеки ден.

БЪЛГАРИЯ

Един ден, когато се върнах в Берлин след ваканция със семейството си в България, осъзнах колко прекрасен е климатът тук. Цените са все още приемливи в сравнение с тези в западните страни.

България има много красива природа. Гостоприемни, мили и с добри сърца са хората тук. Чувствам се в безопасност. Вкъщи. Свързан с предците си. И вероятно не е само заради добрината на хората и техния дух.

Родината ни има силата да преодолява трудности. Хората имат особено вътрешно знание и мъдрост да се съхраняват през вековете. Умеем да живеем в мир с всички около нас.

Творецът в мен има нужда от нещо, което да ме вдъхнови. България ме вдъхновява.

Допускам, че вероятно има някаква супер сила, която ме кара да искам да се завърна.

В никоя от страните, в които съм живял, не съм се чувствал чужденец. Като музикант, който непрестанно има нуждата да учи нови езици и да се потапя в различни култури, винаги съм харесвал да се смесвам с хората. Музиката ми помогна да се свържа и бъда част от всяко общество, въпреки че се откроявах. Универсалната ѝ природа позволява да се преодоляват културни различия и да се създават връзки, където и да отидете. Тя е мощен инструмент за приобщаване и усещане за домашен уют в различни среди. Всеки обича музика и изкуство, които му помагат да израстне и да разбере емоциите си.

Искам да знам за менторите на Марио - хора, които споделят своите опит, знания и мъдрост. По този начин играят решаваща роля в изграждането на ценности, умения и перспективи.

Марио Григоров

Кои са твоите ментори и какви уроци ти предадоха? Какво влияние оказаха в твоя живот и в творчеството ти?

Имал съм само няколко ментори в живота си, един от които беше баща ми. Той беше изключителен музикант - тромпетист с невероятни звук и топлина. Внесе музиката в живота ми, запозна ме с джаза, класическата и световната музика, не само с българския фолклор. Имаше невероятна кариера и често присъствах на репетициите. Първо свиреше в Техеранския симфоничен оркестър с диригент Сангарех, после с радио оркестъра в София с диригент Васил Стефанов, а по-късно с берлинската филхармония под палката на Херберт вон Караян. Запознаването с работата на тези невероятни оркестри в ранна възраст беше прекрасна опитност.

Години по-късно имах възможността да имам ментор в лицето на извесния холивудски композитор Майлс Гудман в продължение на 4 години.Той композираше музика за „Dirty Rotten Scoundrels“, „What About Bob?“, „Little Shop of Horrors“, „La Bamba“ и много други филми от 80-те години. От него научих изкуството на композирането.

Кой е най-големият ти страх?

Що се отнася до професията ми - нямам много големи страхове. Предполагам, че един от тях е да загубя способността си да творя като музикант. Тъй като живея от това, ще бъде предизвикателство за мен да се събудя един ден с творчески блокаж.

Как се справяш с този страх?

Преди се страхувах от този творчески блокаж, но вече не. Научих се да си вярвам, знаейки, че съм се справял много пъти и някак новата музика винаги протича през мен. Бидейки виртуозен пианист в класически и джаз стил наистина помага, дава ми огромен избор и ми позволява да изпълнявам хрумналите ми идеи на мига. Тази способност идва от свиренето на пиано в продължение на 55 години всеки ден и композирането на хиляди пиано прелюдии. Често мога да композирам 3 минутно парче само за 3 минути, без да допусна никаква грешка.

Коя е свръхсилата в човека?

Истинската супер сила на хората е способността им да продължават напред въпреки всичко.

Това е тенденция във всеки от нас, фундаментален стремеж във всички живи същества, който ни подтиква към растеж. Вярвам, че всички ние притежаваме това вътрешно желание. То е невероятна сила, която ни вдъхновява да се развиваме и усъвършенстваме непрекъснато.

Коя е твоята свръхсила?

Моята суперсила е способността ми да се свързвам, да променям и подобрявам вярванията си, вижданията си за живота. Да се променям към по-добро, да не бъда доминиращ човек. Да развивам способността си да не се поддавам на егоистичните си желания, както и способността ми да не правя глупости.

Марио Григоров на пиано

Друга моя суперсила е това, че съм добър композитор и пианист. Такава е и способността ми да рисувам с две ръце едновременно - това е супер техника, все още не е особено позната и разпространена.

Ако да четете споделеното от Марио ви е доставило толкова удоволствие, колкото и на мен да говоря с него; Ако музикалните произведения по-горе са ви развълнували и усмихнали;

То нека чуем заедно нещо, композирано и изсвирено от Марио:

Вдъхновена от разговора ми с Марио, осъзнавам колко важни са и колко обогатяват пътешествията, срещите с различни култури, и разбира се, необятните светове на музиката и киното. Колко важни са нашите супер сили, стига да съумеем да ги разпознаем и развием.

Нека следваме сърцето си, да развиваме талантите, дарбите и уменията си, и с лекота да вдъхновяваме всички около нас!

Каня ви да посетите и разгледате сайта му тук.

Благодаря ти, Марио!

А сега нека си представим какво би било ако:

• родителите на Марио не го бяха подкрепили да се занимава с музика;

• Марио и семейството му не бяха поели на път из различни държави;

• не беше влязъл в музикалния магазин в LA и не беше имал шанса да излезе с подписан договор с Уорнър Брадърс.

В следващото издание на „Зора” :

Очаквайте разговора и с д-р Грета Михнева, педиатър-нефролог по призвание и професия, която ще ни сподели за всекидневните усилия, които тя и колегите ѝ полагат за здравето на децата ни.

С много любов в сърцето: Зорница

за мен :

Нарекли са ме Зорница. Името ми е българско - символ на зората, красотата и любовта. Родила съм се в прегръдката на загадъчния Пирин в звездна, хладна нощ. Обичах да говоря с вятъра, да колекционирам пощенски марки и да рисувам с бои. Все още пазя детето в мен.

Обожавам киното, пътешествията, природата в цялата й сила и разнообразие, цветовете, музиката, хубавата литература, прясната храна и красотата във всичките й форми.

Вдъхновяват ме чистите, искрени истории, в които човек смело върви по пътя си, следва мечтите си, понякога с помощта на другите, понякога въпреки тях, но винаги със себе си.

Харесва ми да се предизвиквам, да си подарявам вълнуващи уикенди, да пиша истории, да се смея с приятели.

Майка съм на 10-годишния Владимир - прекрасно, слънчево, будно, четящо, творящо момче.

След 9 години странстване се завърнах в родината. За да продължа да се откривам.

Дълбоко обичам България, нейната изумителна сила и завлъдяваща красота. Благодарна съм, че съм българка.