Летящата икона

Мястото е история (Нелинейно филмово училище #1)

Морето било спокойно, под звездите младият търговец мечтаел за своя дом в Пловдив, древния български град, който според някои е и най-старият в Европа. Но за търговеца, роден там, нямало значение колко стар е градът, защото домът остава вечно млад в сърцето. Сгоден бил за дъщерята на един обущар. Преди да я вземе за жена, баща ѝ напълнил цял кораб с обувки и му рекъл: „Не се връщай преди да си продал и последния чифт.“

Откакто напуснали пристанището, обувките блуждаели ден и нощ из търбуха на корабa. Търговецът ги съжалил, задето били затворени долу и една нощ ги пуснал да се разходят по палубата. Някои от обувките слезли заедно с него в град Синоп. Там той бил поканен като почетен гост на комедията „Търговецът“, написана от почитания поет Дифил през 5 век преди Христа. Чудно било, че търговецът от пиесата също преплувал синята Нирвана, каквото е морето, но неговият кораб пренасял маслини, а не обувки. Когато корабът се разбил, маслините се разпилели по брега, за да радват хората и до ден днешен с вкуса си на морска сол, смях и мечти за приключения.

Търговецът от нашата история продължил до едно грузинско пристанище, където всички обувки, освен един единствен чифт, поели по свой път. Каквото и да опитвал, младият търговец не успявал да намери купувач за този последен чифт. Видял обаче един босоног просяк, сърцето му се свило от жал и му подарил обувките. Сам платил за тях, хвърлил монетите в ковчежето с парите и отплавал обратно към родината си.

Морето било спокойно, под звездите младият търговец мечтаел за своя дом в Пловдив, древния български град, който според някои е и най-старият в Европа. Свирел на кавал с весела мелодия, уверен, че бащата на неговата годеница ще е доволен от богатствата, които му носел:  богато украсени керамични съдове, коприна и подправки за търгуване, екзотични дрехи и няколко отоманки с красива тапицерия.

Замечтаният търговец не забелязал наближилия пиратски кораб, нито пък чул прокрадващите се зад гърба му пирати. Започнал да ги моли и умолява, но капитанът на пиратите оставал глух за молбите му. Той също бил обичал жена, или няколко, също бил плавал заради един, или повече от един бащи, преследващи зестра, пък и обичал комичните обрати на съдбата почти толкова, колкото златото и среброто. Покрусен, търговецът гледал как пиратите отмъкват тежките съндъци с пари и стока, слушал стъпките на призрачните обувки, гледал лицето на своята любима, отразено в пълната луна. И заридал в тиха молитва.

„Вижте, вижте“, изведнъж се развикали пиратите. Ослепителна светлина се спускала към тях от изток. Ставала все по-ярка и по-ярка. Не било възможно да е слънцето, тъй като луната все още греела над двата кораба. Полудели от страх, пиратите се оттеглили панически и оставили младия търговец и неговите съкровища непокътнати.

Търговецът гледал пиратският кораб да потъва в мрака. Когато отново погледнал нагоре, съзрял икона изписана с ярка светлина да лети над него. Сияйната икона го съпроводила по целия път до България.

Последната нощ преди младият търговец да види суша, грузинският просяк му се явил на сън и му рекъл: „Брат съм на прочут художник. Бродих къде ли не, дълъг път изминах преди да се озова, без капчица надежда, на пристана на Синоп. Докато не срещнах теб. Твоята доброта ми помогна да продължа, тя вървеше редом с мен през целия път до грузинския манастир, където брат ми довършваше една икона на Дева Мария Елеуса. Като ме видя, той падна на колене, защото ме мислел за умрял. Помогнах му да се изправи и му разказах за пътешествията си и за твоето милосърдие“.

Морето било спокойно, под звездите младият търговец мечтаел за дъщерята на един обущар…

***

Безброй са историите за иконата на Милосърдната Света Богородица, която летяла над Черно море от България до Грузия и обратно. Една година обаче иконата се уморила, явила се в съня на един български монах и му дала ясна заръка.

Оттогава насам иконата на Света Богородица Елеуса е в Бачковския манастир в България, където тази събота, на 26 август 2023 г., близо 700 години по-късно, български филмов екип започва да снима игралния филм „Не затваряй очи“.

Не затваряйте очи за чудесата около вас!

В киното казват: Мястото! Мястото! Мястото! Внимателно избраното, проучено и разработено снимачно място, с всички истории, които то носи, се превръща в герой на филма. Едно място не може да съществува извън нас.

Когато даден филм премине в предпродукция, скаут започва да предлага места за снимане на режисьора. Различните режисьори търсят различни атрибути въз основа на историята и творческата им визия.

След като режисьорът избере няколко места от снимките, той отива да ги разгледа. След това мястото се заключва, издават се разрешителни, бизнеси и жителите се уведомяват и т.н.

Последната стъпка преди заснемането е технически оглед, при който режисьорът заедно с творческия и логистичния екип обикалят местата, планирайки всеки кадър.

Разходихме се по местата за снимане в „Не затваряй очи“ миналия вторник за 12 часа и отново в сряда за 10 часа.

Техническите скаути са жизненоважни за успеха на една кино продукция.

Разказът е на Богдан Дарев. Превод от английски Николета Хаджикосева. Редактор Нели Дарева. Снимки от бачковски манастир „Успение Богородично“ и Храм „Свв. Кирил и Методий“ в София.