Мълчанието разказва

размисъл

А тези решили да не се ваксинират? Ще бъдат ли скоро за посочване и порицание?

По време на османското робство мой пра-пра дядо напива и заколва две заптиета и двама българи данъчни служители - познати изедници, които идват да събират данъци без право и посягат на жена му. Пали къщата и бяга със семейството си. Десет години по-късно властите го разпознават край Пловдив. Режат му главата на един мост. Баща ми твърди, че има народна песен за отрязаната глава, която разказва своята история.

През трийсетте години на миналия век пра-дядо ми е член на ВМРО. Умира след престрелка от раните си. След 1944-та синът му, моят дядо, става полковник в армията. Другият ми дядо се влюбва в актриса, която става партизанка. Убиват я. Той става актьор.

Скоро след унгарските събития, когато хората излизат на улиците да изразят недоволството от комунистическия режим в Унгария, баба ми поставя унгарската пиеса „Моника“ в София. Залата за предпремиерно представление е препълнена. Премиера няма. Закриват театъра. Години наред баба ми няма право да работи в София.

Всеки един от моите прадеди е следвал някакъв идеал. Вярвал е в някаква кауза. Действал е според убежденията си. Възможно ли е да ги събера в една партия, една система или една кауза?

Следя, разбира се, събитията в Америка и по света, но досега се въздържах да правя коментари публично. Не исках да споделям каквото и да е, защото се страхувах как то ще се приеме. Не исках да отчуждя публиката за настоящите и бъдещите ми филми, както и читателите на моя блог и книги. Най-много от всичко аз желая да споделям изкуството си със света, а не моят характер и мироглед да отблъскват хората дори преди да се запознаят с творбите ми. И така мина 2020-та, а вече и първата половина на 2021-ва.

Но преди няколко седмици реших, че трябва да взема отношение. Може би се чудите какво толкова е станало. Прочетох ето тази статия в Seattle Times. Накратко, ваксинираните в Сиатъл вече могат да ходят на сватби, погребения, концерти и събития без маски и без други ограничения. А в New York Times разбрах от статията със следното заглавие „Ваксинна карта се превръща в златен билет“, че губернаторът на щата Охайо обяввява седмична лотария в която дава на четрима ваксинирали се по един милион долара.

Под въпрос и атака ли са чисто човешките принципи на свобода на личния избор и равни права?

Напълно ясно ми е, че въпросът е далече от черно бял. Паднала е мъгла върху всяко ниво на управление, здравеопазване и лични отношения. Мъглата е плътен облачен слой,  за който ще ни трябват фарове (светлина), търпение и свръх концентрация. В мъгла се кара бавно, а от пролетта на 2020-та ние караме все едно сме на рали.

Както моите прадеди са вярвали в различни идеали през вековете, редно ли е да смачкам вековете в една година като лист хартия? И с него да смачкам името написано на всеки един от нас с различен мироглед?

Позволете ми да споделя с вас историята на един човек, когото интервюирах тук, в САЩ, по повод на сценарий, който пишех. Нямам за цел да правя сравнение, а да си задам въпроса до каква степен страстите на момента биха могли да определят бъдещето ни. На 14 години става войник в армията на Хитлер. Каза, че е знаел за лагерите, но че е трябвало да оцелява. Никога няма да забравя следващите му думи: „Вярвай ми, Богдане, дори сега, в края на живота ми, все още недоумявам как е възможно да сме били толкова заслепени, та да допуснем станалото“.

Четяйки гореспоменатите статии, си припомних неговите думи. И бих добавил:

Няма по-страшно бъдеще от това в което сме оставили мълчанието да разказва историята на света...

Leave a comment

Share ЗАВРЪЩАНЕ