Здравей, Сашо Еплер,

Тази седмица посетихме гроба ти. Вече три години не си с нас, вече три години свириш там някъде в небесата. Пиша да ти кажа, че завършихме нашата одисея “Кавал парк”. Правилно прочете - документалния филм, който започнахме да правим заедно през 2016 година е готов!

Най-вероятно си доста зает с композирането на прераждането си, но все пак ти благодаря, че откликна на молитвите ми да монтираме филма заедно. Твоето присъствие и наставление бе усетено. “Кавал парк” е най-дългият ми документален филм досега - цели 100 минути. Гледам на филма като пълно потапяне, като възпяване на българската култура и дух, които ти толкова много обичаше.

Преди десетина дни показахме пре-пре-примиерна версия пред главните продуценти, Българско Общество ПЧЕЛА. Ева сподели, че за нея филмът е катарзис, а Румен се разплака два пъти. Успя, Сашо! Успя дори сега, от другия бряг на живота, да развълнуваш публиката.

В момента плануваме световния тур с “Кавал парк.” Това писмо е отворена покана за всички наши приятели, близки и далечни, да се регистрират за билети и така първи да узнаят за датите.

Обещавам да направя всичко по силите си да споделя нашия филм с колкото се може повече българи и нашите чуждестранни приятели.

Обичам те,
Богдан

П.П. Започнах отново да свиря.