Преди няколко седмици се срещнах с един милиардер. Работих като звуков оператор над проектa. Първите два дни бяха платени, но за третия, извънреден, ден нямаше бюджет. Режисьорът, мой добър приятел, се опита да се справи със звука сам. Не успя обаче да намери необходимата техника. Реших, а и чувствах, че трябва да отида на снимачната площадка. Макар и да не ми се плащаше, макар и мястото да беше на един час и половина път от Сиатъл.
Когато пристигнах, озовах се в дом изграден преди няколко години според най-съвременните архитектурни идеи. Изгледът бе към водата и група острови, където залезите, както ни казаха, били винаги различни. В дома цареше тишина. На приземния етаж някакво съоръжение си общуваше с атмосферата навън и то правеше всичко в къщата да е много тихо. Не разбрах точно как работи. По стените - невероятни картини. Над 150 команди юркаха „Алекса“ насам-натам.
В кинозалата, домакинът, ще го нарека Браян, ни показа царят на дигиталните прожектори. Свръх модерна оптика. Браян работил за НАСА през 70-те. Занимавал се с телескопи и оптика. В момента строи обсерватория малко по-нагоре…от залеза. Става ясно, че в неговия дом технологията е на почит. В залата за музика тонколоните са направени по негово поръчка от компанията Бентли.
- Имам Порше - посочва Браян към гаража. - Но то не може да се сравнява с чувството да си сред приятели.
Браян е около седемдесетгодишен. С жена му нямат деца или наследници. Планират да дарят богатството си за благородни каузи. Браян става милиардер след като основава компания в Силиконовата долина.
Интервюто започва. Фокусирам се над всяка негова дума. Знам, че няма случайности. Тук съм, в компанията на Браян, за да науча нещо. Както може да очакваме, Браян е уверен в себе си, но скромен. Искрено се интересува от моята история за България. Обещава да гледа TAM.
Браян съжалява, че поради лошо зрение е трябвало да се пенсионира по-рано. Липсват му общуването и срещите с големите умове на Силиконовата долина. Приятелства, които го обогатят и вдъхновят. В началото на кариерата си например се среща с известен предприемач:
- Три неща само трябва да знаеш, Браян, за да имаш преуспяваща компания - казъл му той.
- Как така само три? - попитал озадачен Браян. Та той бил изчел купища киниги за бизнес.
- Първо, трябва да определиш стратегията си - продължил предприемачът. - Второ трябва да назначаваш само най-добрите хора. Трето, трябва да умееш да вдъхновяваш.
Благодаря ти, Браяне!
Направих си равносметка. През 2002-а, после отново през 2012-та започнах и фалирах в кино-бизнеса. И двата пъти останах смачкан от дългове. Имах много изблици на ярост, а депресията ми стана добър приятел.
Къде бях сгрешил?
Знаех, че умея да вдъхновявам. Хората винаги са ме следвали в киното и всеки проект се е осъществявал безукорно. Значи, имах третото качество.
Знаех, че винаги съм наемал възможно най-добрите професионалисти за кратките ми филми, музикални клипове и реклами. Част от тях вече успяват в Холивуд. Други работят професионално в Сиатъл. Почти всички казват, че никога няма да забравят това, което сме снимали заедно. Е, някой казват, че не разбират напълно киното ми, но пък високо ценят стила ми.
Добре, но какво тогава ми е липсвало през всичките тези години?
Познахте, нали?
Стратегия…