Изкуството да оставяш ярка следа
Интервю с проф. Генко Гешев – оперен певец , преподавател и вдъхновител от световна величина
Здравейте от студена София,
Зная, че известно време не сте получавали нищо от мен. Причината бе рекламната кампания на най-новия ни филм в България „Не затваряй очи“, чийто продуцент е Богдан Дарев. С най-голяма радост искам да ви съобщя, че преди броени дни спечелихме голямата награда за най-добър чуждоезичен филм в Международния кино фестивал в Лондон.
Ние, екипът зад „Не затваряй очи“, продължаваме да се стремим филмът да стигне до вас. Вече по кината в цялата страна, а скоро и извън нея, историята ви очаква и поема по своя път. Чувствайте се поканени!
Изкуството да оставяш ярка следа
А аз, щастлива, че отново имам възможност да се върна към любимото писане, Ви каня на среща с още един изумителен българин:
Разбирам за професор Генко Гешев по стечение на обстоятелствата, в приятен разговор с Добрин Досев – един от актьорите във филма.
Когато му се обадих, насреща прозвуча лъчезарен, светъл и приветлив глас. Глас, който предразполага, и който увлекателно повежда разговора към близки и далечни земи, вълнуващи преживявания, конкурси, концерти и незабравими моменти. Моят събеседник е професор по музика в родната Стара Загора- град, в който са израснали множество таланти, сред които особено ярко се отличават музикалните. Таланти, които той обединява и сплотява, създавайки ОП „Арт сцена“ в един от най-интересните градове в България, града на липите.
С удоволствие разговарям с проф. Генко Гешев:
Винаги давам повече в живота, отколкото получавам, и това ме прави щастлив - започва разговорът ни моят събеседник
Има ли случка в обикновения живот, която Ви е извадила от него и насочила по пътя ви ?
В семейството ми музиката е на пиедестал, макар родителите ми да не са професионални музиканти. Дядо ми свиреше на много инструменти, майка ми пееше, беше любител на операта. Магията на оперното изкуство за мен е благодарение на нея. Артистите там бяха като извънземни, всичко беше изключително красиво и много ме впечатли. Тези спомени винаги са били водеща светлина за мен! Благодарение на всички вкъщи обичам всякаква музика: и народна, и етно музика от целия свят, както и класическа музика, а бароковият стил ми е любим. Така през талантите в семейството ми, аз естествено се насочих към музиката. От ранна възраст започнах с детските музикални школи. Ясно помня, когато ме заведоха на уроци при първата ми преподавателка Лиляна Божкова. Тя ме прослуша започнах уроци при нея, приеха ме в началното училище.
Ако не бях станал музикант, щях да съм авиационен инжинер: ходих на такива кръжоци и правех авио модели, в самолети съм цял живот, преминах всички степени на обучение. За мое щастие казармата ми беше в ансамбъла за песни и танци на строителни войски. Там се запознах с много и вече известни, много талантливи колеги и бях щастлив. Някои от тях са „Тоника СВ“, Паша Христова, Орлин Горанов. Живота на оперния певец не е лесен.
Когато завърших се случиха промените: падна комунизма и стана много тежко финасово. Много от нас напуснаха България, пеехме и работехме навън, катаклизмите ни принудиха да напуснем страната. Първо работех в Германия, в пътуваща трупа в Австрийска компания, пях в оперни театри и почти всички трупи и театри в Европа. Благодарение на тези трупи всички оперни музиканти успяха да преживеят.
През 1997 г. получих покана за работа в операта в Германия, но се появи шанс да замина за Америка, което и направих. Започнах в една църква, вършех всякаква работа, за да се издържам. По малко започнах да пея в американски оперни компании. Преподавах пиано на деца от 1-ви до 7 клас, както и пеене, когато през 2001 г. се отвори възможност да кандидатствам за преподавателско място. Започнах да преподавам по часово. През 2003 г. се разболя ръководителката на музикалния факултет и временно започнах да преподавам на пълен работен ден. Когато обявиха конкурса за постоянно професорско място, от 126 кандидата от цял свят се случи така, че го спечелих аз. Имах изпитателен период от 6 г, но след 3 годишна проверка, в края на третата година (2006 г.-2007 г.), спечелих постоянно място на хабилиран преподавател. 10 г. години бях ръководител на вокалния департамент, успях да реализирам 18 оперни заглавия, успях да доведа моите студенти в България, а 2004 г. - 2005 г. на 2 пъти и оперния фестивал на балетното изкуство, както и концерт за Бродуей и кабаре.
Винаги съм бил активен в България, не съм губил връзка с нея, давал съм стипендии, помагал съм на българи да отидат и да учат в Америка пеене, настанявал съм семейства в църквите, за да не плащат наеми. Всяка година бях активен тук: в оперни конкурси в Пловдив – първо в журито, а после и като директор на конкурса. Връщането ми тук за мен е естествен процес. Част съм и от лятната академия в град Болоня, Италия като неин основател и директор. Гост-преподавател съм и в консерваториите в Пекин и Пхенян в Китай.
България е в сърцето ми и съм много щастлив, че съм тук. Сега, когато съм тук за постоянно, разбрах, че съм взел правилното за мен решение.
Бих искал сънародиците ни да не забравят България, тя е част от нас и има нужда от нас. В чужбина ние сме дърво без корен, колкото и да е красиво навсякъде по света, природата ми говори единствено в България, усещам я по начин, по който само ние тук можем да го усетим.
Кои са менторите в живота Ви и на какво ви учат?
За щастие имах ментори, хора, които ми помогнаха чрез вдъхновение да правя това, което правех. Лили Божкова, вярваше в мен и ми прощаваше щуротиите, които правехме. Дори в един момент бях и вокал на рок група. Реса Колева беше като втора майка за мен, много търпелива, учеше ме на музикалани и житейски навици и съм щастлив, че имахме близък контакт при всяко завръщане в България. Тя беше невероятен изпълнител на Бах, чувствам се много щастлив, че през последните години от живота ѝ успяхме да прекараме време заедно.
В Америка имах много приятели, които ме насочваха, един от тях е Франк Фишер, голям почитател на българското изкуство, който беше женен за българка, направи енциклопедия за българската опера, помагах му. Благодарение на него получих контакти с големи оперни компании във Филаделфия, както и в Торонто. Той ме поощри да преподавам, за което много му благодаря. Франк Фишер беше награден с орден „Кирил и Методий“ за популяризирането на българската опера в чужбина. Направи алмахнах на български оперни творци. От него имам най-добри спомени.
Предаваш на младите това, което си научил, така върви света.
Класическото пеене иска много години работа, а музиката има образователен елемент, не е само забавление. Ще ми се политиците да мислят, че културата и изкуството са ни гръбнака, без тях не може. Те са храната за душата ни, част от това което сме. Това е много важно.
Имате ли страхове? Кой е най-големия ви страх/страхове?
В личен план – малко, в глобален план – това е войната. Страхувам за света, за това, че ако стане световна война, ще се върнем много назад. Война се води на много нива, социалните мрежи са също вид война. Боя се да не загубим културното си наследство, това е единственото ми притеснение.
България ми е много скъпа!
Коя е свръхсилата на човека? Коя е Вашата свръхсила?
Надеждата за по-добро, която никога не умира в мен.
Когато ми е било тежко в професионален и личен план, ме е крепяла надеждата, че след тъмния ден идва изгрев.
Еволюцията ни като човечество, а и всичко в изкуството, е в резултат на надеждата.
Най-хубавите произведения са създадени след като човек е излязъл от тъмните времена. Приемам тъмната страна, но вярвам в светлината. Нека се учим от тъмната страна и да се стремим винаги към светлината.
Да не губим вяра когато сме в тъмното. Нека знаем, че светлината винаги е тук.
Коя е свръхсилата на България?
За щастие българите не сме крайни, а сме консервативни, но и свободолюбиви. Винаги има хора, които са готови да се противопоставят.
Имаме здрав разум и едно на ум, това ни пази - и нас, и страната ни.
Това е начина да оцелееш, и като държава, и като личност, в най-трудни моменти, особено на трудно гео-полическо място като България.
Нека не взимаме за чиста монета крайностите. Българите по генетичен начин сме научени да се пазим. Винаги е имало, има и ще има хора, които са готови да умрат за България. Знам, че при опастност за родината ни, те ще се изявят, и аз го виждам. Благодарение на тези хора, които са готови да жертват живота си за България знам, че ще ни има и занапред.
Защо заминахте?
Заради кризата по време на комунизма. Никой не можеше да се развива професионално по онова време. Професионалното ми развитие го наложи. Веднъж попаднали зад граница, хората можеха да потърсят пазар на възможностите и да се реализират.
Сигурен съм, че все повече българи ще се завръщат и ни ще им помогнем за това.
Кое Ви провокира да се върнете?
В университета имах право на година творчески отпуск. Използвах го за да запиша компакт диск с художествени песни през февруари 2023г. Тогава разбрах, че бидейки тук, правейки своите неща, дори и малки, аз съм по-щастлив. По-жив, по-потребен съм тук. На този етап от живота си искам и мога да дам това, което съм научил, в полза на децата и обществото ни. Свързвам се с много хора, които искат да се занимават с изкуство-млади, интелигентни, умни, можещи, умеещи.
Щастието е да даваш.
Нека да направим мост между тях - искащите, и нас - можещите и да им дадем тласък.
Тези българи, които искат и могат да се завърнат, интелектуалците - те се връщат постоянно.
А и друго: напуснах преподавателско място в универистите в Щатите, за да се погрижа за майка си в родния ми град Стара Загора. С кмета решихме, че ще подпомогнем културното развитие на града. Така се роди ОП „Арт Сцена“, Стара Загора, чийто директор съм в момента. Целта е да дадем пространство на младите таланти да се завърнат в града, да го подобрим с модерни формати; имаме и идеи за формации и фестивали.
За каква България мечтаете?
Виждам я вече. България в Европа, в която можеш да пътуваш без проблем. Българина не е бил по-добре материално. Струва ми се, че България се движи в правилна посока и искам това да продължи. Надявам се корупцията да намалее, да се подобри инфраструктурата – в градовете се подобрява, нека това продължава.
Мечтая за една България, в която сме разумни и пазим себе си, за да бъде тя едно прекрасно цветно петънце на картата на Европа, с древна и уникална история и изкуство.
Мечтая да се ценим.
Комуникацията вече е лесна, младите хора могат да пътуват, искам желязната завеса да си остане в миналото, но да не го забравяме.
Нека НЕ взимаме свободата за даденост.
Постигнатото с цената на много жертви е лесно да бъде загубено.
Благодаря Ви!
А сега нека си представим какво би било ако:
в семейството на проф. Генко Гешев музиката не беше на пиедестал
не бе успял да замине, твори и прославя България навън
не бе имал шанса да започне да преподава
за мен:
Нарекли са ме Зорница. Името ми е българско - символ на зората, красотата и любовта. Родила съм се в прегръдката на загадъчния Пирин в звездна, хладна нощ. Обичах да говоря с вятъра, да колекционирам пощенски марки и да рисувам с бои. Все още пазя детето в мен. Обожавам киното, пътешествията, природата в цялата й сила и разнообразие, цветовете, музиката, хубавата литература, прясната храна и красотата във всичките ѝ форми. Вдъхновяват ме чистите, искрени истории, в които човек смело върви по пътя си, следва мечтите си, понякога с помощта на другите, понякога въпреки тях, но винаги със себе си. Харесва ми да се предизвиквам, да си подарявам вълнуващи уикенди, да пиша истории, да се смея с приятели. Майка съм на 10-годишния Владимир – прекрасно, слънчево, будно, четящо момче. След 9 години странстване се завърнах в родината. За да продължа да се откривам. Дълбоко обичам България, нейната изумителна сила и завладяваща красота. Благодарна съм, че съм българка.
В този блог ви разказвам за великолепни хора, които с цялото си сърце живеят и създават един по-добър свят в Родината ни.
С много любов: Зорница
Аз също съм от Стара Загора и много се зарадвах, когато прочетох, че успели българи се завръщат в моя град. Може би е добра идея да отида на концерт 🎻
Честито! Още много творчески успехи!