2018-та година. Първото ми лято в България, откакто емигрирах през 1995-та. С жена ми, Мария, хващаме влака от Пловдив за Бургас. Тръгнали сме за Иракли. На море. От Бургас трябва да вземем автобус до село Баня. Питам госпожата на гишето дали може да си купим билети и за връщане.
- Не може - отвръща тя. Тонът й е мил, въпреки краткия отговор.
- Как така да не може? - Мисля си, че вероятно съм недочул.
- Ами, не продаваме билети за връщене. Ще играете на тото - пояснява госпожата.
Е, сега вече ме напушва смях. Хубаво, че съм търпелив, а и професията ми ме среща с всякакви хора.
- Как така ще играя на тото? - Наистина не разбирам какво иска да ми каже госпожата.
- Ако рейсът на връщане от Варна не е пълен, шофьорът ще спре да ви вземе. Ще си купите билетчета от него.
- Ама, как така? - питам отново. Не разбирам как може да има билети само в едната посока.
- Вижте, господине, не се притеснявайте. Отидете на море. Прекарайте си добре и всичко ще е наред.
Благодаря за съвета, госпожо... Прекарахме чудесно. Снимахме страхотни кадри на изгряващото слънце. Минаха три дни и дойде време да играем на тото. Чакаме в село Баня маршрутката. Хабер си нямаме кога ще дойде. Нито дали ще има места или не. Решаваме да се пробваме на автостоп. Не чакахме дълго. Спира и ни взима Оги. Художник. Организира пленер в Обзор след месец. Кани ме да снимам, а Мария - да рисува. Покрива ни всички разходи. Снимам вдъхновяващи кадри за „Там“. Запознаваме се с творци от цял свят. Тръгваме си с покани да гостуваме в Египет, Франция, Чехия и Турция.
Как си представяте живота в България?
„Игра на тото" е търсене на отговор на този въпрос, зададен от Георги, гледал филма ми ТАМ онлайн. Филмът показва родината ни, както я видях за първи път след 23-ри години в емиграция.
Виждам как животът си тече - тук, в Америка. Тананикам си „Пуста младост“ и се замислям, че и в България животът си тече. Някой пък там си тананика „Пуста младост“, докато може би мисли да си опита късмета в чужбина. Тук, в Америка, всичко е подредено и дори до някаква степен предопределено. Докато в България може наистина да е „по-диво“, но „дивото зове“ (ако си спомняте забележителния роман на американеца Джек Лондон).
Вероятно всеки ще реагира по-различен начин на тази случка. Важното е да не губим човещината си, дори животът да ни сблъска с абсурдното.
„Вижте, господине, не се притеснявайте. Отидете на море. Прекарайте си добре и всичко ще е наред.“