Хвани влака!

Едно пътуване с БДЖ и една капка на прозореца...

Здравейте от Дъбене,

Пише ви Даниел, който в момента гледа в захлас Стара планина, върху която все още има тук-там някое бяло петънце, напомнящо за отминалата зима.

Пролет е, Великден е! Христос воскресе!

Без значение кой колко е вярващ, традицията повелява да ви поздравя, затова бъдете здрави, обичани, смирени и нека този светъл християнски празник бъде повод да си припомним кои са истински важните неща в живота.

Ето гледката през моя прозорец, в момента, в който пиша това.

В този ред на мисли, точно преди седмица имах едно преживяване, което ме принуди да погледна върху голямата картина на нещата. Затова реших да го споделя с вас:

”Имах работа в столицата, грабнах снимачната техника и тръгнах с влака в 5:30 от Пловдив.

Не го бях правил от толкова много време. Това да взема билет за влака и просто да се пусна. Да се пусна от проблемите на ежедневието. От тъпите тривиалности и притеснения относно времето, графика, ефективността и куп други ненужни мисли, с които постоянно се обременявяме, и които често са причина за нашата тревожност, нервност и липса на търпение.

Е днес реших, че ще бъде различно. Имах нужда да бъде различно. Затова просто се качих във вагона без особени очаквания. Знаех, че нещо може много да се оплеска понеже всеки пътувал с БДЖ е наясно с риска, който поема, особено ако използва услугата за служебни ангажименти. Но на мен не ми пукаше, бях се доверил предварително, че всичко ще бъде наред. А дори и да се обърка, то е защото точно това означава да бъде наред в дадения момент…

Но да се върна на причината за споделянето на тези мои разсъждения.

Сега докато пътувам на връщане към Пловдив, гледам всички китни градчета и селца, през които минаваме. Гледам дъжда, капките, които смело се спускат по прозореца и тичат нанякъде видимо без да знаят къде, но водени от тежките закони на физиката съм сигурен, че не са оставени на случайността…

Гледам тази природна картина, спокоен съм, мисля за 2-3 неща, само за това което е тук и сега, а не както по принцип за 99 явления, 90% от които не ме засягат пряко, а и най-вероятно никога няма да ме засегнат.

Осъзнавам в каква прекрасна медитация се намирам. Принудителна, изпросена медитация от моето емоционално състояние, което е имало крещяща нужда от това да го поставя в ситуация, в която може да прави 3-4 неща - да спи, да гледа пътя, да слуша музика, да пише, да чете.

Естествено, отиване - връщане Пловдив - София отне близо 5 часа общо, което ми даде достатъчно време да направя всичко изброено.

И се чувствам по-различно. Чувствам се на място. Чувствам се, че всичко ще бъде наред, някак си, по неговия си начин. Че каквото и да става, то не е случайно, просто ей така. Точно както капките от прозореца се оттичат в унисон със закона на физиката, то всичко хубаво и лошо в моя живот, а и в живота на хората като цяло е с причина, в унисон с определени универсални вселенски закони.

Наскоро чух един български предприемач, мулти-милионер, да казва - проблемът на хората е, че основно фокусират енергията си върху това да разрешават средно големите проблеми. Докато ключът към по-успешния, по-щастливия живот, е в това да промениш малките дребни неща, които тровят ежедневието ти всеки ден - проблема с вратата на колата, проблема с дръжката на стола в офиса и т.н. Както и липсата на инициатива за решаване на големите проблеми в живота на човек. Онези абстрактни проблеми, които са твърде сложни за да бъдат проследени лесно, за да бъдат дефинирани ясно, но които засягат мечтите, целите, мащабните неща и решения в живота на човек.

Когато решиш дребните, вредни проблеми от ежедневието и дадеш време на себе си да помислиш как да сглобиш частите от големия пъзел - тогава всичко по средата ще си дойде на мястото от само себе си.

Мисля, че днес направих точно това - принудих себе си да погледна голямата картина и да помисля върху абстрактните неща. И мисля, че този български предприемач е прав. Затова приятелю - хвани влака. Принуди себе си да излезеш от зоната на комфорт. Пусни се, не се сграбчвай повече за ненужните си мисли и проблеми. Пусни се просто и се довери, че всичко ще бъде наред. Така няма как да сбъркаш, понеже каквото и да се обърка - знаеш, че е част от пътя, и че просто още не си стигнал. Така както капката все още не е стигнала до реката, до морето, до океана. Пътят е дълъг, затова не се отчайвай, вярвай в него и всичко ще бъде наред... все пак да си видял отчаяна капка да се сипе от небето?”

За малко да забравя да споделя с вас новите епизоди от видео поредицата “21 Причини“, а именно Епизод 7 - Време ни е за Надежда! и Епизод 8 - Спортът като лична мисия!

Ако това, което прочетохте в този имейл ви е харесало съм сигурен, че тези кратки епизоди от 8 минути ще ви допаднат и си заслужават отделеното време. До скоро!