Привет отново,
Пиша ви вдъхновена след едно прекрасно пътуване до малкото, магично село Раждавица, недалеч от плодорoдните земи на Кюстендил. Там, в китна селска къща се състоя първото издание на фестивала „Раждавица Филм Фест”, с първия документален филм на моя приятел и колега Богдан Дарев - филма „Там”. Увлекателно и неусетно зрителите се потопиха в споделената лична история на Богдан за първото му завръщане в България след 23 г. живот в Америка. В „Там’ зрителите откриха своето тук.
В следващите редове ще ви запозная с едно великолепно младо семейство - Тони и Софѝя, които избраха България за свой дом, и които чрез отдаването си на хляба живеят живот изпълнен със смисъл. Оставям ви сами да разберете как.
Приятно четене!
Хлябът като мисия
„Правенето на хляб е маратон“ - така започва разговора ни Тони, един от създателите и основен двигател на фурна „Хлеб“ в столичния квартал „Княжево“.
Пред хлебарницата, скрита в малка, стръмна уличка, с приветлива табела, ни посреща младото семейство. Софѝя и Тони са влюбено в хляба, месенето с любов и живата връзка - с хората, които ги посещават.
Тони е българин, родом от гр. София, а Софѝя идва от далечния град Томск, Сибир, в Русия. Той е тясно свързан с България чрез любовта в сърцето си, а тя я приема за втора родина, в която има своите семейство и приятели и се чувства на място. Тук е нейния живот.
Тони споделя, че за него е много важно да диша въздуха на предците си и да ходи по тяхната земя.
Въпреки дългите години живот в чужбина - Прага, Милано, Лас Вегас, където все още живеят част от семейството му, Тони усеща, че мястото му е в България.
Софѝя идва в България с родителите си когато е 16 годишна и избира да остане тук по сърце, въпреки че родителите й се завръщат в Русия.
Повечето хора отиват да печелят в чужбина, но за двамата влюбени не е оптимална цел да останат там. „Та има ли нещо по- хубаво от родното ти място, дърветата, почвата, спомените ти?” - Тони ме пита с широка усмивка.
И двамата искат да виждат усмивките по лицата на хората с това, което правят - хляба. Младото семейство иска да прави нещо чисто като влага много любов и внимание в хляба, който предлагат. Мислят и за начин да предадат това, което знаят.
Тони се занимава с ферментации от много години. Преди време се е занимавал с производство на крафт бира - занаятчийско пиво. Години по-късно среща няколко човека, които обожават хляба, включително и Софѝя. Тогава осъзнава, че хлябът е залегнал в него от детството му, от всички печива, които са правели баба му и майка му.
Хлебарството се превръща в професия за Тони през 2021 г. Усещането от правенето на хляб не може да сравни с нищо друго. Тогава решава, че ще прави хляб за целия квартал. А Софѝя всеки ден излиза до чешмата в квартала и черпи минувачите с пресен хляб докато си наливат вода. И така хлябът за тях става начин на живот. Софѝя винаги е обичала хляба и всичко свързано с него. За нея е огромна ценност на масата да има истински квасен хляб.
Тони прави хляба с Бога в мислите и сърцето си. Пречиства се и се моли преди да започне така важния за него ритуал на месенето на хляб.
Вярва, че чрез хляба хората ще приемат добрите мисли и чувства, с които той е замесен, затова и много внимава какво мисли по времето на направата на хляба. Споделя, че в момента нарича хляба за световен мир.
Намира в Бога път и посока, оставя се да бъде воден с лекота, от процесите, които се задвижват. Хлябът е като терапия, действа лечебно, изчистващо.
„Човек разбира, че е узрял, когато се обърне към Бога” - смята Тони. Бог е навсякъде, и е важно да работим на вътрешно ниво, за да можем да проявим най-доброто от себе си навън, във всичко, което правим. Това приема и от баба си и майка си - наричането на хляба, докато го меси.
Има ли случка от обикновения живот, която те е извадила от него и те е насочила по пътя ти?
„Да, това е срещата ми е с един приятел-хлебар. Това беше повратната точка в живота ми” - споделя Тони. Осъзнава обаче, че основите към тази любов са именно от жените в семейството - майка му и баба му.
Когато любовта към хляба е движеща сила, винаги личи. Тя е отпечатана в самия хляб. Тони и Софѝя се стараят да не позволяват странични фактори да изместват фокуса им.
Кои са менторите в живота ви и на какво ви учат?
„Първите ментори в живота ми бих могъл да нарека майка ми и бабите ми” - отговаря Тони. Такива по-късно са и неколцина непознати хора, които оставят следа в живота му, в различни сфери. Трябва да си готов да имаш ментор, мисли той, и продължава: това е благословия! Да търсиш процеса на промяната. И вярва, че всеки от нас е бил ментор на някого без да го знае. Хората несъзнателно учим един от друг. И така всичко е кръг.
Кой е най-големият ви страх/страхове?
„Имам страхопочитание от Бога. Страхът много често те кара да се движиш, той е и мотиватор, съхранява те. Наблюдавам нещата около мен, и когато разпозная онези, които не са за мен, гледам да ги премахна. Нямам страх от хора и животни, чувствам приемственост и любов към света” .
Тони е изумен от това, което човек е способен да сътвори в двете крайности - в практичността и непрактичността си.
Софѝя всеки ден обмисля нещо, но страхът не е водеща сила в живота й. Приема тревожността като вид страх. Водещата сила за нея е Любовта. Когато е на кръстопът, Софѝя се пита как би постъпила Любовта, а отговорът й идва като усещане.
Не е лошо човек да се запитва как би постъпила Любовта, мисли Софѝя.
И съветва да не се ограждаме със същества, които работят със страха. Нека се заобиколим със същества, които са заредени с Любов.
Тони и Софѝя се смятат за обикновени хора, които правят обикновени неща. Стремят се всичко, което създават да е чисто, заредено с чисти мисли и енергия. Вярват, че така променят световете на хората, които взимат от хляба им. Важно е намерението, с което се прави всичко. Работят върху вътрешната си чистота. Доброто и Любовта е това, което искат да следват.
Коя е свръхсилата в човека? Коя е вашата свръхсила?
Отговорът е естествен за тях:
Свръхсилата на човека е любовта му.
Много от нещата в нас са закодирани по генетичен начин. Като започва да хлебарства, Тони усеща как на интуитивно ниво се свързва с предците си.
5. Коя е силата на България?
Доказано е, че Любовта живее по земите ни от векове наред. Ние сме мистична страна, тя е уникално парче от пъзела на Земята. Всички се съобразяват с нея и се респектират, все още не могат да я разгадаят. Винаги е била на почит в развитите култури по света.
Има голяма разлика в усещането извън България - водата тук е най-вкусната. Родината ни е изключително богата на природни ресурси, тук се усеща връзката с центъра на Земята, връзката с ПриРодата.
Софѝя и Тони смятат, че неслучайно са в България точно в този момент от развитието на Земята. Неслучайно, например, тракийският народ е уникален по рода си. Заради тази си уникалност България е обект на интереси отвън.
И двамата силно вярват в хората, живеещи в България. „Не сме спрели, продължаваме да се развиваме”, казват те. Важно е да разберем, че всичко идва от нас самите и само ние можем да го променим. Да не се заблуждаваме, че не зависи от нас, тъй като понякога е по-лесно да виждаме лошото.
Софѝя споделя, че всичко е навик и нагласа. Всеки ден човек прави своя избор - да виждаме хубавото, да правим и даваме най-добро на хората около нас, да мислим съзнателно.
И двамата избират да участват в инициативи, да дават на обществото, да радват хората.
Хубаво е да се питаме по-често какво обичаме в България и какво бихме могли да подобрим в нея, и да си даваме отговор на тези въпроси често.
Нека прощаваме по-често. Прошката е сестра на любовта. Когато простим на себе си и другите - мрънкането и негативното чувство отпадат. С прошка и Любов се живее по-лесно.
Прошката е признак на сила, тя е суперсила.
Софѝя и Тони са отворени за хора, които искат да се присъединят към тях.
А сега нека си представим как биха се развили нещата, ако:
Тони беше продължил да прави бира
Софи се беше върнала в Русия
Благодарим ви!
Зорница
Очаквайте на 21.06. разговор с Иво и Сиана от „Близката ферма” - вдъхновяващи будители, отдали се на каузата за чиста храна и възобновяващо земеделие.
За мен:
Нарекли са ме Зорница. Името ми е българско - символ на зората, красотата и любовта. Родила съм се в прегръдката на загадъчния Пирин в звездна, хладна нощ. Обичах да говоря с вятъра, да колекционирам пощенски марки и да рисувам с бои. Все още пазя детето в мен.
Обожавам киното, пътешествията, природата в цялата ѝ сила и разнообразие, цветовете, музиката, хубавата литература, прясната храна и красотата във всичките ѝ форми.
Вдъхновяват ме чистите, искрени истории, в които човек смело върви по пътя си, следва мечтите си, понякога с помощта на другите, понякога въпреки тях, но винаги със себе си.
Харесва ми да се предизвиквам, да си подарявам вълнуващи уикенди, да пиша истории, да се смея с приятели.
Майка съм на 10-годишния Владимир - прекрасно, слънчево, будно, четящо момче.
След 9 години странстване се завърнах в родината. За да продължа да се откривам.
Дълбоко обичам България, нейната изумителна сила и завладяваща красота. Благодарна съм, че съм българка.
В поредицата ни „Зора“ ще ви разкажа за великолепни хора, които с цялото си сърце живеят и създават един по-добър свят в Родината ни.
С много любов: Зорница