FОMO и замечтaното мислене на Богдан

състояния, снимки и билети

Nov 07, 2022

Здравейте, мили хора в САЩ, България и по света!

Бях споменал, че ще пиша в сряда. С най-добри намерения. Но съпругата ми Мария каза: Богдане, трябва да дойдеш с мен в планината!

Научил съм се да я слушам.

И така сряда остана за планината!

МИСЛИ И СЪСТОЯНИЯ ПРЕДИ ПЛАНИНАТА В СНИМКА

МИСЛИ И СЪСТОЯНИЯ СЛЕД ПЛАНИНАТА В СНИМКА

Помолих се горе, до един водопад…
Повярвах!
Пях и си диктувах някакви пълни глупости и абсурдни идеи. Някои от тях ще ползвам…
Реших, че в крайна сметка всичко е както е, и спокойствието е по-важно.
Както и времето, прекарано със семейството!

От бизнес гледна точка, докато слизах от водопада, осъзнах разликата между “wishful thinking” (замечтано мислене) и мисленето базирано върху факти. Разлика в мисленето, която може би хич не е лесна за твореца, който се изхранва от кино и има развито въображение. От една страна той иска да си прави киното, да пълни зали и замечтан да пише нови сценарии. От друга страна иска изкуството му да плаща сметките.

Давам ви пример: 2019 г. в Сан Франциско напълнихме залата за филма ми “Там”. Имаше само правостоящи - 170 човека. Най-много с Ню Йорк и Ликово. За “Кавал парк” тази година, базирано на това “замечтано мислене” платихме най-високия наем досега да наемем зала. Давам го като пример с идеята да обърнем внимание къде в ежедневието си прилагаме това мислене, защо и как.

2019 г. - Сан Франциско

Два месеца за реклама. Билети се продаваха месец и половина. Това значи, че качваме материала във Фейсбук не през ден като някакви отчаяни моряци, а един път на седмица или две.
Таня Костова, основател на Антика България, все още живееше в Сан Франциско. Като домакин, Таня изигра ключова роля да събере народа! Благодаря, Таня!
Киното беше на централно място.
Темата на филма беше за българина, който не се беше завръщал в България цели 23 години. Може да се каже дори, че темата си беше сензационна.

2022 г. - Сан Франциско/Оакланд

Две седмици и половина за реклама.
Таня Костова се завърна в България през 2021 г. Нямаме официален домакин.
Киното, в което бяхме преди три години, е фалирало. Всеки детайл играе роля. Познавате ли киното? Били ли сте там на българско събитие? Ами, колко по-убедени ще сте да дойдете в същото кино, в което сте имали вълнуващо преживяване. Ние, хората, обичаме познатото.
Темата на филма е съвсем друга.
Ковид…
Инфлация…

Оставя да видим колко публика ще дойде в сряда на премиерата! Колкото дойде, пак ще е вълшебно. Ще докладвам тук!

Благодаря на Мария и на планината за яснотата, която ме връхлетя, не само за бизнес частта на турнето, но и за творческия ми процес. Бях се хвърлил да пиша нов сценарии, случайно да не пропусна момента, ако някой инвеститор се появи покрай околосветската обиколка. Тук в САЩ на този синдром му викат FOMO (fear of missing out) или страх да не изпуснеш нещо.

Уфф. Хубаво, че беше планината. Реших да си довърша романа “Евридика” - все пак всяка започната работа трябва да бъде свършена. Бързата работа срам за майстора, нали така..? Като питат инвеститорите ще има кажем, че искаме да превърнем романа в сериал. Като “Игра на Тронове”. Мисля, че това ще е добро начало за разговор…

Другата мисъл пък винаги е - Богдане, изпрати бюлетина на време така, че читателите в България и САЩ да го прочетат в неделя!

Обичам да контактувам с всички вас и писането на тези имейли ми доставя голямо удоволствие. Но ето, че вече е неделя следобед в Сиатъл. В България спите… Вместо да пиша бюлетина вчера с Мария, излязохме на концерт в домашна обстановка. Еван първо готви, после свири. (За Еван ще ви разкажа друг път). Беше вълшебно и зареждащо. След това, вместо да пиша бюлетина, гледахме “Кобра Кай” по Netflix с Мария и Иглика.

А миналата неделя с Иглика намерихма място за електронни игри от 80-те и 90-те.

В ред на тези мисли, мисли в които времето със семейството става още по-ценно, публикувах текст и снимки за премиерета в Сиатъл само на английски. Не успявам да превеждам всичко, което пиша на български. Публикацията се казва I love the elderly (and the bold) / Обичам възрастните (и смелите) и може да я прочетете тук.

Миналата седмица Мария Апостолова направи дизайн на плаката за турнето по Западното крайбрежие тук в САЩ. В края на имейла сме сложили линкове за билети, включително и за Варна и София, които все още не са част от САЩ...

Публикувахме снимките от премиерата в Сиатъл във Фейсбук. За две от тях искам да спомена тук. Започвам от там, където е сърцето. Благодаря на Мария Апостолова за таланта, страстта и обичта, с които направи всичкия дизайн по филма.

Алекс те наричаше "Райна Княгиня". Той със сигурност е много щастлив, че точно ти са нае със задачата да увековечиш обичта му към музиката и България.

По някое време 2015-та година, кавалджията Васил Денев ми направи голям дар! Бяхме отвън в "малката България" - градината на бай Сашо. Васко каза докато дръпваше сладко от цигарата си. Не си спомням дали имаше мустак тогава. Та, той ми каза: “Богдане, някой трябва да направи филм за този човек”.

И така от едно изречение, една неслучайна среща, седем години по-късно филмът Кавал парк е на световно турне!

Благодаря ти, Васко!