Да сме добре и да сме заедно
Да сме добре и да сме заедно
Разговор с Маргарита Атанасова
Здравейте,
От днес започваме новата поредица „Зора“ със Зорница Петкова. В края на миналата година ви попитахме какви теми ви вълнуват и искате да споделяме тук. Повечето от вас казаха, че се любопитни да разберат за моя избор да се върна и заживея отново в България. Преди да взема това решение, започнах ЗАВРЪЩАНЕ. Годината беше 2018-та.
Книгата на Джоузеф Камбъл „Героят с хиляди лица“ е вдъхновението за заглавието на публикацията. В даден момент, на някакъв етап от пътешествието си, изпълнено с премеждия и приключения, българинът се завръща, споделя и прилага наученото в общността си, където и да е тя по света.
„Зора“ е част от необятната и дълбоко философска тема защо сме тук и сега. В този свят. В този момент. Защо, както героят с хиляди лица, сме избрали пътя, на който сме. Публикациите ще излизат два пъти месечно, в неделя. Останалите две недели може да очаквате публикации от мен.
Пожелавам попътен вятър на Зорница Петкова и съм благодарен, че е тук с нас!
Богдан
Нарекли са ме Зорница. Името ми е българско - символ на зората, красотата и любовта. Родила съм се в прегръдката на загадъчния Пирин в звездна, хладна нощ. Обичах да говоря с вятъра, да колекционирам пощенски марки и да рисувам с бои. Все още пазя детето в мен.
Обожавам киното, пътешествията, природата в цялата ѝ сила и разнообразие, цветовете, музиката, хубавата литература, прясната храна и красотата във всичките ѝ форми.
Вдъхновяват ме чистите, искрени истории, в които човек смело върви по пътя си, следва мечтите си, понякога с помощта на другите, понякога въпреки тях, но винаги със себе си.
Харесва ми да се предизвиквам, да си подарявам вълнуващи уикенди, да пиша истории, да се смея с приятели.
Майка съм на 10-годишния Владимир - прекрасно, слънчево, будно, четящо момче.
След 9 години странстване се завърнах в родината. За да продължа да се откривам.
Дълбоко обичам България, нейната изумителна сила и завлядяваща красота. Благодарна съм, че съм българка.
В поредицата ни „Зора“ ще ви разкажа за великолепни хора, които с цялото си сърце живеят и създават един по-добър свят в Родината ни.
Приятно четене! Благодаря ви!
Да сме добре и да сме заедно, като на хорото
Интервю с Маргарита Атанасова, ръководител на Фолклорен Танцов Ансамбъл, „Магия“, гр. Ловеч
Маргарита Атанасова е хореограф по призвание и професия. Танцът е в сърцето и душата ѝ, а българският ритъм живее във вените ѝ. Има зад гърба си 3-4 години натрупан опит като хореограф, когато получава възможност да замине за Америка - нейна отколешна мечта.
Това се случва преди 20 години, през 2003-та. Тогава тя е в една от вълните млади българи, заминаващи в чужбина. Успява да уреди документи за 6 месеца престой в страната на неограничените възможности. Установява се в Мейн, където работи на 2 места - като камериерка и миячка на чинии в кухня.
Трудно е и още след първия месец Маргарита се пита:
„Има ли смисъл да съм тук, не мога без да танцувам и да правя това, което обичам.“
Решава да се прибере. Минава още малко време. На 5-тия месец започва да свиква, дори се замисля за реализация там и подготвя документи за обратно връщане за поредни 6 месеца.
Но съдбата има други планове. Една вечер в ресторанта, в чиято кухня работи Маргарита, има сватба. Булката е българка и в залата зазвучава българска народна музика. Маргарита открехва вратата да послуша родните ритми, да погледа хорото и цялата настръхва.
Сърцето ѝ трепва, а в очите се появяват сълзи... Това е моментът, в който тя осъзнава, че трябва да се върне и да работи това, което обича, без значение колко доходоносно е то.
Прибира се в родния Ловеч и се отдава на призванието си и мечтата си - да танцува. Основава школа, която впоследствие прераства в ансамбъл. Започва стъпка по стъпка - с наем на зала, носии и година безвъзмезден труд. Не след дълго тя успява да оформи група.
Все хора с различни професии и възраст, те са обединени под умелото ѝ ръководство, и танцуват. Танцуват, споделят, сплотяват се, стават едно цяло - стават единни, задружни, приятели. След всяка среща с групата, която в момента наброява 120 човека, от които 20 са деца, Маргарита се прибира щастлива и удоволетворена. Кипи невероятна енергия и сила от всички хора, поведени в българския ритъм на народната ни музика.
„Човек трябва да е там, където са корените му“, споделя Маргарита.
На това учи и децата в групата - споделят, говорят, обсъждат, учат за традициите ни, пътуват и най-вече създават спомени. Радват я очите им, настръхва от мъдрите им погледи, жаждата им за знания, будността им.
„Имаме огромно богатство, което трябва да предадем нататък. Никъде по света няма толкова богат фолклор, колкото имаме тук, в България. Трябва да го пазим и да се гордеем с това, което имаме, което сме, да го съхраняваме и предаваме на бъдещите поколения.“
Правят сравнения и с децата от ансамбъла, с които пътуват из страната и в чужбина. Навън българския фолклор се оценява високо. Има много танцови групи и в чужбина. Но човек трябва да бъде там, където е коренът му, силата му, рода му.
„Децата ни да са тук, да знаят кои са, това е нашата цел. Тук небето е най-синьо, хлябът - най-вкусен.“
Сълзите в очите след концерт, развълнуваните лица на българите в чужбина, дошли да ги чуят и видят. Музиката, която изважда позабравени емоции - това остава завинаги и усещането е незабравимо.
Страшното по време на пандемията е, че няма възможност да твори, замисля дали да не смени попрището, за да може да живее в създалата се обстановка. Точно тогава близки приятели от Сиатъл я подкрепят финансово на два пъти, за да не оставя танците и да следва порива на сърцето си. Тя успява чрез таланта си да завихря групата си, да са все по-единни и сплотени.
Знае, че всяко движение остава своята вибрация в човека, събужда го, съживява го.
Именно това е, към което е необходимо да се стремим, според нея - сплотеност, заедност, взаимопомощ, да сме по-добри, да сме приятели, да сме ръка за ръка, както на хорото. Да бъдем по-задружни, да приемаме странностите си, но да виждаме и оценяваме силните си страни. Да обръщаме поглед към нематериалните неща.
Когато заниманието не е самоцел, и финансите идват.
Така се случва и с фолклорния ѝ ансамбъл „Магия“ в Ловеч - идват не само финанси, но и покани за участия във фестивали, събития - от Европа и Мала Азия до Китай, Дубай и Австралия.
„Не се страхувам“, споделя Маргарита. „Просто правя това, което обичам, и всичко останало си идва на място.
Ние, българите сме силен народ - упорити сме, доказали сме се нееднократно. Българи, доказали се и реализирали се навън в чужбина, могат да го направят и тук“, продължава Маргарита. Ако сърцето ви, мили българи, живеещи в странство, ви тегли назад към Родината, направете го. Чуйте го как звучат българските песни и краката ви заиграват българското хоро. Това е повикът на душата ви, последвайте го. За да я има България. И за да бъдат децата ни.
Където и да е навън, човек винаги е чужденец. Тук имаме всичко, от което се нуждаем, за да сме щастливи - семейството и близките ни, чувството за споделеност, чувството ни за принадлежност.
Семейството на Маргарита живее и се развива именно така - сплотено и заедно. И двамата с мъжа ѝ имат танцови групи, децата им също са танцьори. Дъщеря им тази година завършва и иска да учи хореография, именно, за да продължи и съхрани традициите. Синът им е успешен кавалджия, който пътува всеки ден до Плевен, за да се учи и развива. Щастливи са. В България.
„България е уникално място - с историята, културата и традициите си. Фолклорът - това е същността на един народ. Нека го пазим и ценим, да сме горди с това, което имаме, да запазим своята уникалност.“
А сега ви предлагам да върнем лентата назад в далечната 2003 г. в САЩ и да си представим какво би се случило ако:
точно в този ден Маргарита не беше отишла на работа в ресторанта;
не беше чула българската музика, която кара сърцето ѝ да трепне;
не беше надникнала иззад вратата, за да види красивата булка;
не беше последвала импулса на сърцето си
Животът е въпрос на избор. Да следваме сърцето си.
Очаквайте следващия ни разговор със Сиана и Иво от „Близката ферма,“ които ще ни разкажат за избора им за живот на село, земята и „Близката ферма“ като мисия за чиста храна.
С много обич в сърцето: Зорница