Чиста храна, чисти мисли, будно съзнание

Разговор със Сиана от „Близката ферма" , с. Негован, Софийско

Здравейте в неделя - Денят на Слънцето, денят на „Зора”, с мен, Зорница!

В динамичния ни свят, в който истинската храна става все по-трудно достъпна, ще ви разкажа за прекрасното семейство на зеленчуко-производителите Иво и Сиана от „Близката ферма”, които с цялото си сърце създават един по-добър свят, грижейки се за земята. Иво е агроном, който се специализира в науката за възстановително земеделие. Изучил е микробиология и растителна защита и пестициди – знания, с които успешно си служи в „ Близката ферма”, и които с радост споделя на всеки готов да се завърне на село.

Приятно четене! Благодаря ви!

Чиста храна, чисти мисли, будно съзнание

Интервю със Сиана Тончева, фермер и творец от „Близката ферма” – място за чиста храна, създадено от нея и мъжа ѝ Иво, с . Негован, в близост до София.

Сиана откликна на поканата ми за разговор и аз искрено ѝ благодаря. Започваме спонтанно, отбелязвайки колко е важно да бъдем будни - към себе си, към родителите си, към децата си. Да бъдем будни и за процесите в природата, към земята, която ни храни.

Сиана, Иво и двете им дъщери

Сиана сподели, че получава много писма и съобщения от българи, живеещи навън. От тези, които търсят вариант да се завърнат в родината си, да са по-близо до земята.

Проблем е - споделя Сиана, че имаме твърде много внос от Украйна. Добре преработена, силно замърсена с пестициди и тежки метали храна влиза опакована във всички вериги магазини и марки. Само защото е по-евтина, а всъщност с много ниско качество - зърно, масло, олио, брашно.

До нея достига информация, че на фермерите в Англия например им бива ограничавано количество земя и вода, които да използват. Те са длъжни да оставят парче земя необработена. И така е във всички западни страни-правителството работи за ограничаване ползването на земята от фермерите: по-малко земя, по-малко фермери, по-малко храна, и повече контрол.

И продължава:

„Българите, живеещи в чужбина са огромен ресурс. Те могат да обогатят България, да допринесат по най-добрия начин за нейното възраждане. Това са правили  във възрожденските години всички наши видни общественици - учили са навън, но винаги са се връщали да приложат наученото, тук в България. Пример е Пенчо Семов, който прилага знанията си за доброто на всички, като построява училища и болници - за общо, а не за лично благо. Примери са и много други наши възрожденци.

 Всеки оставя нещо от себе си там, където е избрал да замине. Важното е с каква мисъл е заминал човек. Тъжно е, когато родители изпращат децата си да учат в чужбина с идеята да се установят да живеят там. Така става едно обезлюдяване на вътрешно и външно ниво, което ги прави нещастни.

Майка и Родина не се избират, само се защитават . Мисия е да отидеш, да се научиш, да допринесеш, да приложиш наученото тук, в България. Тук са децата ти, предците ти.

Тук са частици от умът, сърцето и тялото ти.

Има го личния момент, физическото оцеляване. За тялото е нужна храна, а на запад тя все повече става пластмасова.

Голяма част от умовете на западняците са удобно приспани, рамкирани. Хубавото при нас, българите, е, че ние винаги поставяме всичко под съмнение. Устроени сме да сме будни, да проверяваме, да не се доверяваме така лесно. Управляващите отдавна не работят в полза на хората, а имат все по-видимо правителствено-корпоративни интереси. Все повече интелектът, човешкото здраве и живот плащат цената на интересите на властващите.

След разговори с българи навън, Сиана разбира, че връзката с духа липсва на  българите там. Тази празнота ги кара да мислят за България, връща мислите им там. Тя не може да бъде изцяло запълнена, когато сме извън родината си.

Каква е ползата да си успешен в работата си, да имаш много пари, ако не си щастлив, ако имаш празнина в себе си, ако не чуваш песента на птичките и не виждаш зелените дървета?

Човек винаги има всичко необходимо за оцеляване. Важното е какво даваш, какво оставяш след себе си. Да чуеш този вътрешен зов в теб, онези нужда и потребност да сбъднеш, да облечеш наученото в дела, на практика. Дадено ти е да даваш, това е дарба. Използвай я.

Има нужда човек да допринесе там, откъдето е тръгнал. Там да върне знания и умения, там да ги приложи. От своя растеж да споделим плодовете на труда си за общото благо, там, откъдето идваме.

Сиана смята, че е важно да не оставяме умът да ни води. Той се стреми да ни остави в зоната ни на комфорт. Необходимо е да му даваме задачи, да не го оставяме да ни разколебава. С ума се обмислят стъпките ни, нужно е да го впрегнем на работа.

Решенията идват от душата ни, от общуването с хората, от онзи вътрешен импулс, който е над личността ни. Необходимо е да се усетят мястото, хората, земята. Умът не дава отговори, той е хлъзгав, даден е да ни служи, а не ние на него. Отговорите дава сърцето, стига да го чуем. Нека си припомним , че най-трудните условия са и най-добрите за растежа ни. Те са условията с най-голям потенциал за развитието ни.

Ако сме благодарни и мислим съзнателно, че всичко е дар и всичко ни е дадено да израснем, ще разберем, че това ни е донесло много хубави плодове.

Има ли случка от обикновения живот, която те е извадила от него и те е насочила по пътя ти?

Живеем от 13 години на село. При нас причината беше много прозаична - не успяхме да си харесаме апартамент и решихме да сбъднем детската си мечта за живот в къща на село. Беше необичайно за хората около нас тогава, мислеха ни за луди.

Относно фермата - Иво последва интуицията и импулса си и аз му се доверих, макар в началото да бях в опозиция. Исках реализация след майчинството. Започнах да усещам, че ми става празно. Посоката, в която се движех не ме водеше там, където исках да стигна.

Затова реших всеотдайно да подкрепя Иво, да дам шанс на идеята му, като правя нещата, в които съм добра - снимки, писане, видеа, социални мрежи. И така, малко по малко, разбрах, че това ми харесва и ме удоволетворява.

Благодарение на избора на Иво да променим стандарта си, уповавайки се на дарбите си и давайки най-доброто от себе си, започнахме да имаме добри резултати.

Така се стигна и до синергия между нас като двойка, беше като едно ново раждане. Много съществено значение имаха всички процеси, през които минахме, и се сближихме както със себе си, така и един с друг.

Когато човек е наясно със себе си, той е готов и за другия. Тогава бизнесът ни, фермата ни, също се случи, тя си има свой собствен път.

Има три неща, върху които работим:

• Отглеждането на зеленчуците;

• Свързването на децата и хората със земята;

• Дарението като кауза - работим то да стане част от работата ни.

Жизнено важно е да имаме градинари, за да имаме чиста храна.

Консуматорските държави, каквато е и България в момента, първи ще пострадат.

В цял свят фермерите са нужни. Ние, българите, това го можем. Можели са го всички наши предци. Българите сме известни по цял свят с градините си. Българите в Унгария например, са били градинари. Много са архивите по цял свят за пазят информация за градинарските ни умения. Има и големи, известни, български общности в чужбина, уважавани за уменията си. Разпространявали сме зеленчуците по цял свят. Нужно е да си припомним всичко това. Да допринесем за България по практичен начин.

Ние сме работещ модел, всичко правим сами. Това е нещо, с което можем да послужим и на други градинари. Веднъж започнали, стъпките сами се откриват.

Нужно е само да имаш смелост, да се довериш на процеса, на първата стъпка, да имаш намерение, да знаеш къде искаш да стигнеш, какво ти липсва и да осъзнаеш как да го постигнеш.

Има една велика разумност, много по-велика от човешката. Изконната потребност да се свържеш с природата - това го могат децата. Колкото повече растем, толкова повече излизаме от ритъм.

Има хора, които консумират природата - разхождат се в парка, в планината, за удоволствие. Истинското свързване е да положиш труд, да следиш природните ритми, да обработваш земята. Така много повече се свързваш и резонираш с природата.

Взимайки решение да се свържем с природата и земята, даваме пример за децата си.

За съжаление, мнозинството от  хората учат децата си, че висшата форма на успех е да си на висока позиция. Това е  само форма на слугинаж, да изпълняваш чужди нареждания. Това е илюзия за величие, статус, престиж. Нужно е да се запитаме това носи ли ни радост? Как се будя сутрин? (С желание?) Как заспивам вечер? (С чиста съвест? Удоволетворение?). Нужно е човек да се намери.

Менторите в живота ви и на какво ви учат?

Да, имахме ментори. Иво мина множество курсове за възстановително земеделие, за растителна защита и пестициди. Започна да изучава микробиология - как се възстановява почвата. Изследвали сме пионерите в тази област, във възстановителното земеделие.

При мен - казва Сиана - работата е повече на вътрешно ниво, помогнаха ми констелациите, станах фасилитатор. Помогна ми Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), Паневритмията.

Кой е най-големият ви страх/страхове?

Страхове винаги има. Важно е да пребиваваме там, където има поле за действие. Да се грижим за това, което ни е дадено, да не бягаме от отговорност. Не е нужно да храним страховете си, но можем да ги оборим.

Нека фокуса ни бъде накъде върви енергията ни, как можем да бъдем полезни, какво да развием. Така не остава време за страховете. Те, страховете са винаги в бъдещето, нека бъдем тук и сега. Ако се страхуваме, се отказваме доброволно от силата си.

Всичко е част от пътя. Каквото и да ни се случи.

Всяко предизвикателство идва с ресурса и енергията да се справим с него. Така е и с мечтите - щом нещо идва в главата ти, щом си го представяш, значи можеш да го постигнеш, имаш всичко необходимо.

Коя е свръхсилата в човека? Коя е твоята свръхсила?

Нещата се случват чрез нас. Не мисля, че имаме свръхсила. Вярвам, че ми се помага. Човек не може да оцелява, ако няма подкрепа от нещо по-висше от него.

Вярвам, че сбъдвам нещо, което трябва да се прояви. То идва чрез нашепване. Аз само го прилагам в действие.

Благодарна и благословена съм, че чрез мен могат да се случват добри и хубави неща.

Коя е силата на България?

Нашата мисия е духовна. По тези земи са създавани няколко азбуки. Винаги, през всички векове хората са били свързани с духа и вярата. Ние, като техни наследници, носим дълг към децата си, към предците си и тяхното дело. Да опазим Родината и ценностите ни, морала, Доброто, Любовта, принципите на Християнството, Богомилството.

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) идва тук, за да бъдем люлката, да разпространим учението за Любовта, добродетелите и трудолюбието по света.

Животът тук е свързан със земята,  с природата, със слънцето, с труда.

От тук тръгват много духовни течения. Важно е да разпространяваме и пазим ценностите и мира.

Благодаря ти, Сиана!

”Благодарение на смелостта им да осъществят мечатата си, днес Иво и Сиана обучават и вдъхновяват много млади хора, готови да се завърнат към земята ни и да научат всичко онова, което предците ни с много умение и лекота са прилагали. А именно - да се грижат и облагородяват земята и тя да се отблагодарява по най-изящния начин - чрез плодородие.”

Споделям линк наръчника на Сиана и Иво за преместване на село: Наръчник за преместване на село

А сега да си представим какво би станало, ако Сиана и Иво:

• бяха купили апартамент в София

• не бяха така дръзки да осъществят мечтата си за живот на село.

---

Очаквайте следващото издание на „ Зора” разговора ни с Марио Григоров, филмов композитор от световна величина, създал музика за филми като „ Фантастични животни и къде да ги намерим”, филмите за Хари и Меган и множество други. Марио избира  да се завърне в България след вълнуващ живот в сферата на изкуството по света.

За мен:

Нарекли са ме Зорница. Името ми е българско - символ на зората, красотата и любовта. Родила съм се в прегръдката на загадъчния Пирин в звездна, хладна нощ. Обичах да говоря с вятъра, да колекционирам пощенски марки и да рисувам с бои. Все още пазя детето в мен.

Обожавам киното и пътешествията, природата в цялата нейна сила и разнообразие, цветовете, музиката, хубавата литература, прясната храна и красотата във всичките ѝ форми.

Вдъхновяват ме чистите, искрени истории, в които човек смело върви по пътя си, следва мечтите си, понякога с помощта на другите, понякога въпреки тях, но винаги със себе си.

Харесва ми да се предизвиквам, да си подарявам вълнуващи уикенди, да пиша истории, да се смея с приятели.

Майка съм на 10-годишния Владимир - прекрасно, слънчево, будно, четящо момче.

След 9 години странстване се завърнах в родината. За да продължа да се откривам.

Дълбоко обичам България, нейната изумителна сила и завладяваща красота. Благодарна съм, че съм българка.

С много любов в сърцето: Зорница