Н а с т и х и я т а П О Е З И Я Отхапва буква, вдишва запетая, после свидно чувство си понася на гърба, за да се роди като прашинка във безкрая със словото премъдро на късче от вълна. Римите са танца магнетичен, най-лъчист, понякога свръхличен, като поезията няма друга