Мост на приемствеността между поколенията творци и изкуства

IN MEMORIAM

Митко, ти си част от нашето голямо семейство. Всеки ден в това трудно време творчеството ти не спира да вдъхва сили и кураж  на всички  нас - лекари, пациенти, посетители.

Благодарим ти за този безценен дар, за това сърдечно послание, което е при нас. За нас ще е чест да го пазим и предаваме.

Светъл път нагоре!»

( 21.11.2021 г., Комплексен Онкологичен Център - Русе)

Пътят на един човек, на един творец не свършва, когaто той вече не е между нас.  Песъчинка от него продължава да живее между човеците с това, което им е дал, което е създал и им е завещал.

Попадайки на визуалното изкуство зад проекта "София в черно и бяло" на Даниела Марчева - една от двете половини на "The Book Club Sofia",  в мен мигновено се зароди идеята за творческата взаимовръзка. Писах на Дани, представих ѝ идеята и  я поканих в памет на Митко  заедно да поставим основата на един своеобразен мост на приемствеността - безгранична хармония между поколенията творци, различните изразни средства и видове изкуство.

Предизвикателство ми към нея, за която вдъхновението е основна движеща сила, а цел - да го предава, бе да опита да запечата с фотоапарата си душата на същите места, вдъхновили Митко за цикъла му "Красива София".

Добре дошли на премиерата на първия мост на приемствеността между поколенията творци, безграничната палитра от изразни средства и видове изкуство, изграден от Даниела Марчева / фотография и Димитър Анастасов (1958 - 2021) / графика.

Преди 6 месеца  Димитър Анастасов тръгна към вечността. Светлият път нагоре го избра.

Бе човек с главно "Ч".

За малкото време, в което имах щастието, честа и привилегията да го познавам, научих много за изкуството и не по-малко за хората.

В любимата си раница, която бе неизменно с него навсякъде, освен нужното за ежедневието си, за работата си, той носеше несломим дух, лъчиста светлина, отдаденост към изкуството и каузите, свързани с него, винаги поне една мечта наравно с изконните ценности и добродетели, с които вдъхновяваше света.

Той бе, е и винаги ще остане скъп колега и приятел; график с  близо 50 изложби, от които 30 самостоятелни; член на СБХ; помощник-реставратор в Национална галерия за чуждестранно изкуство в продължение на 25 години; един от основателите на кампанията и арт-инициатива с хуманна кауза "Продължаваме" на УСБАЛО-София, целяща с магията на изкуството да помага на онкоболните, участващ в нея от ден първи абсолютно безвъзмездно, въпреки сериозните си здравословни проблеми; aвтор на логото на кампанията, за създаването на което претворява графиката си "Моят път".

Даниела Марчева създава проекта "София в черно и бяло" преди една година. Той е един от многобройните ѝ извори на вдъхновение.

Обожава да се разхожда из София, да минава по малките, сгушени в сърцето улички, да разглежда старите аристократични сгради, рисуващи в съзнанието ѝ безброй истории за някогашните им обитатели. Всичко това ѝ дава чувство за свобода.

Копнежът ѝ да предаде част от начина, по който именно тя вижда столицата ни,  представяйки безбройните ѝ образи през обектива си, я тласкат да създаде Фейсбук страница, а в началото на 2022-ра и Инстаграм профил на проекта, вдъхновена и от "Етюдите на София" , "Български архитектурен модернизъм" , "Бохемска София", всички хора, стоящи зад тези страници и като цяло зад идеята да дават лице на многото лица на столицата ни пред света.

Какви бяха  мотивите на Дани да се включи в предизвикателството, отправено ѝ от мен като координатор на екипа на арт-инициативата "Продължаваме" в памет на нашия колега?

Какъв е призивът ѝ към българския творец тук и сега и какво иска да прочете за изкуството, а все още не го е намерила в книгите?

Отговорите от самата нея...

«Благодарна съм за поканата, която отправихте към мен, за участие в този своеобразен мост на приемствеността!

За мен изкуството е нещо, което трябва да се предава, и какъв по-добър начин да почетем паметта на един творец от този да продължим да творим, вдъхновени от това, което е правил. Щастлива съм, че имах възможността да направя тези снимки  и по този начин да почета, заедно с екипа на арт-инициатива „Продължаваме“, паметта на художника Димитър Анастасов.

Ако трябва да се обърна към българския творец с няколко думи, то те биха били:

„Не спирай! Продължавай да твориш! Уважавай това, което са постигнали всички останали творци преди теб, и без страх дай своя принос. В крайна сметка – изкуството е любов, а в любовта няма грешки.“

В изкуството, както и в частност в книгите, човек намира това, което е способен да види, те отразяват самия него и вътрешния му свят. Не спирам да изследвам себе си, а изкуството играе водеща роля в себепознаването и себепостигането ми».

П ъ т

Ще тръгна на път далечен
с раницата вехта на гърба,
на път от песента предречен
из дебрите на Стара планина.

На слънцето ще се усмихвам сутрин, 
изгряващо от дланите на бог Перун, 
ще пея със вятъра ечен
що гали върха беловечен.

Ще викам и плача със бурите,
ще лягам в легло от мъгли,
за да се върна при хората 
със раница, пълна с мечти.

( из "Светоусещане", Бостън-София 2019 г. автор: Милка Яначкова, художник: Димитър Анастасов)

Докато подготвях този материал арт-инициативата, "Продължаваме" загуби още един човек с главно "Ч".

Отиде си Васил Георгиев от DB Schenker - Човекът, който ни подаде ръка и благодарение на който арт-инициативата ни логистично "полетя" и е там, където е сега. Носеше магнетична доброта, докосваше с усмихната светлина.

За нас бе чест, удоволствие и привилегия да го познаваме лично.

Поклон пред светлата му памет!

«Беше голям човек!  Всеки ден влагам уроците, които научих от него.
Той не бе мой ръководител, бяхме единствено колеги. Живота ни събра на шега. Предаде ми всичко, което знаеше и си отлетя. Както всичко хубаво в живота.

Поради големия му житейски опит и професионализъм аз го приех като мой учител впоследствие и приятел.

Васко прие Вашата кауза като личен ангажимент и докато съм в този екип може да разчитате на мен, както досега.

Молбата му към мен бе да се отзовавам винаги, когато имам възможност, в тази инициатива. Вие създавате добро и това е правилният път. Бъдете здрави ❤️»
Лора Христова - DB Schenker Bulgaria
( работила в екип с Васил Георгиев)

Аз, другата Лора, ще продължа да я търся, да ви показвам и разказвам за приемствеността във всичките ѝ форми, защото тя се превърна в един от моите нови извори на вдъхновение.

До нови срещи, България някъде там, със спомен и в памет...