Здравейте от Сиатъл!
Днес, даваме думата на Лора Касабова с един прекрасен разказ! След текста може да гледате новия епизод от поредицата “21 Причини.”
Очаквайте имейл от нас сряда или четвъртък с прекрасни новини - ще превърнем втората част на годината в един голям празник. Празник, който нямам търпение да споделя с всички вас!
Прегръщам ви,
Богдан
Срещу пластмасата с любов...
Няколко години тя живя в тяло, сътворено по кройка. За годините си съществуване по дизайн, нито веднъж не бе усетила върху кожата си игривата ласка на слънцето, не бе чувала песента на птичетата, не познаваше смеха на децата, не бе срещала живителния полъх на вятъра, не бе танцувала боса по пясъка, не се бе намирала измежду пяната, родена от вълните, не си бе губила ума в ничий аромат на Майката Земя.
В нея имаше и огън, и жар, а същевременно и хармония, и баланс, но живееше в плен на линия, която не харесвах и някак си не виждах да се разхожда навън върху мен. Не можех да си представя, обаче, да свърши в контейнер за разделно събиране на отпадъци и аз да съм й помогнала за това.
В нея имаше необятен път. Усещах го в моментите, в които прокарвах пръсти, за да я докосна и поздравя, но пътуването й все още бе просто мечта. Нейна мечта.
Когато майка ми почина, тя напусна аристократизма на "Малката Виена" и се пресели в столицата. Лично й помогнах. Живеех в града, който расте, но не старее, вече няколко месеца. Но и тук тя продължаваше да мечтае. Пленена. От една страна - от големия град, от друга - в това нелепо тяло, сътворено по нечия кройка.
Един ден настъпи часа, мига - нейното време. За по-малко от половин час тя излезе от задушаващото я с години тяло на туника, подарена на майка ми за неин личен празник от скъп приятел на семейството. С излизането от рамката на нечии очертания, тя пое дъх и за първи път се почувства свободна. Нейната мечта се бе превърнала в цел, а тя самата бе осъзнала, че се е родила отново.
Случи се спонтанно, непланирано, извън всякакви кройки, без мерки, но далеч и отвъд, с безгранична любов към мама, с обич и грижа към Майката Природа.
Огненото цветно поле скъса с женската дреха завинаги. Направи го с благодарност и заживя нов живот в тяло на пазарска чанта.
От първия миг сме неразделни. Заедно сме навсякъде. Скитаме си, грижейки се една за друга и заедно за нещо, с което сме неразривно свързвани, бидейки капчици от него, капчици, които могат да са и благодатен дъжд, а същевременно и разрушителна буря - Майката Природа…
На прага на международния ден без найлонови торбички ( 3 юли ), реших да ви споделя парченца от историята на любимата ми пазарска чанта вече две години с цел да ви призова да направите една малка промяна в своето ежедневие, промяна, след която ще последва нова, устойчива ( не го вярвам, убедена съм), а докато й дойде времето, старата ще е мотиватор, вдъхновител на още хора - приятели, роднини, колеги, деца, познати и непознати, тук и там…
Запознайте се с предизвикателствата през месеца - част от световното движение „Юли без пластмаса“ (Plastic Free July), което е в България за поредна година, и прегърнете една от идеите за устойчива алтернатива на пластмасата за еднократна употреба. Ще отнеме време докато я превърнете в рутина в ежедневието си, но започнете ли веднъж, ще се справите, а и ще последват още крачки. Сега е времето за вашата първа, а може би втора или трета...
Включете се в борбата срещу пластмасата за еднократна употреба и не забравяйте, че природата ще ви e благодарна. Ние със стръкчето планински джоджен от снимката – също.
#PlasticFreeJulyBG #ЮлиБезПластмаса
