Н а   с т и х и я т а   П О Е З И Я

Отхапва буква, вдишва запетая,
после свидно чувство си понася на гърба,
за да се роди като прашинка във безкрая
със словото премъдро на късче от вълна.

Римите са танца магнетичен,
най-лъчист, понякога свръхличен,
като поезията няма друга
такава приказна, омайна пеперуда,

понякога се крие,
понякога ѝ се играе,
понякога и тя човек е
кротичко се шляе и нехае,

Обича дълбините,
никога не съм я виждала
да шляпа в плитчините:

там се храни, територията брани,
там и се ту облича - ту съблича,
понякога съм я хващала пак там
и скришничко по месечина да наднича,

да се чуди с взор нагоре,

ще я улови ли най-накрая

таз крилата звездна птица.

Реши ли да излезе,
да отрази се във всемира,
да не сте наблизо,
ще ви окупира.

Оправдава ми се всеки път,
влизала в главите сякаш, че на пръсти,
но кой ѝ вярва, мили хора,
тя от край време си ги ръси:

размисли, потайности, стремежи,
любовни трепети, геройски подвизи,
милион животи и брътвежи,

Простете ѝ и знайте, че
истински щастлива е когато,
танцувала е с него пребогато,
но, ако във вас, със себе си
за миг била е солна капка,
прегърнала си лъч от чисто злато.

21.03.2022, София

💁‍♀️Честит Световен ден на поезията,
скъпи пишещи и четящи приятели!
Словото е най-силното оръжие, което Бог ни е дал.
Нека го храним, но и паралелно браним вътрешния си мир.

Share

Leave a comment